Дийн Кунц - Древният враг

— Това помага ли ни някак?

— Не зная — замислено отвърна Сара. Прелистваше разпечатката и преглеждаше останалите резултати.

Мокрица.

Скакалец.

Гъсеница.

Бръмбар. Мравки. Гъсеница. Мокрица.

Паяк, щипалка, хлебарка, стоножка, паяк.

Бръмбар-червей-паяк-охлюв-щипалка.

Лайза се взираше в парченцето тъкан. То претърпяваше бърза редица от промени, много по-бързо от преди, все по-бързо и по-бързо с всяка изминала минута.

Нещо не беше наред.

— Петролатум — каза Сара.

— Какво е това? — попита Брайс.

— Нефтено желе — отвърна Джени.

Намеси се Тал:

— Имаш предвид… като вазелин?

Флайт се обърна към Сара:

— Сигурно не искаш да кажеш, че аморфната тъкан е чисто и просто петролатум.

— Не, не и не — бързо отвърна Сара. — Разбира се, че не. Това е жива тъкан. Но има прилики в съотношението на въглеводородите. Съставът на тъканта е далеч по-сложен от състава на петролатума, разбира се. И с дори повече на брой неорганични и органични вещества, отколкото в човешкото тяло. Внушителна група киселини и основи… Не мога да проумея как преработва храната, как диша, как функционира без циркулационни системи, без забележима нервна система, или пък как изгражда нови безклетъчни тъкани. Обаче тези изключително високи стойности на въглеводородите…

Гласът й постепенно заглъхна. Очите й сякаш се замъглиха и тя всъщност вече не гледаше резултатите от анализа.

Наблюдавайки генетичката, на Тал му се стори, че тя внезапно се е развълнувала от нещо. Това не личеше от лицето й или пък от движенията на тялото й. И въпреки това, в нея определено имаше нещо ново, което му казваше, че е попаднала на нещо важно.

Тал хвърли поглед към Брайс. Очите им се срещнаха. Разбра, че и Брайс е забелязал промяната в Сара.

Почти несъзнателно Тал сплете пръсти.

— Елате и вижте — каза настоятелно Лайза.

Тя стоеше до блюдото на Петри с частта от тъканта, която още не бяха използвали.

— Бързо, елате! — повтори Лайза, когато те не реагираха веднага.

Джени и другите се струпаха и се втренчиха в нещото в чинийката.

Скакалец-червей-стоножка-охлюв-щипалка.

— Става все по-бързо и по-бързо — каза Лайза.

Паяк-червей-стоножка-паяк-охлюв-паяк-червей-паяк-червей…

И още по-бързо…

паякчервейпаякчервейпаякчервейпаяк…

— Едва превърнало се наполовина в червей, започва отново да се превръща в паяк — каза Лайза. — Като обезумяло. Виждате ли? Нещо става.

— Сякаш е изгубило контрол, сякаш е полудяло — отбеляза Тал.

— Като че ли се е повредило — каза Флайт.

Изведнъж структурата на парченцето от аморфна тъкан се измени. От него изтече подобна на мляко течност; парченцето се сплеска и се превърна в сополива купчинка от безжизнена каша.

Не мърдаше.

Не приемаше друга форма.

Джени посегна да го докосне, но не посмя.

Сара взе една лабораторна лъжичка и бодна материята върху чинийката.

Тя пак не помръдна.

Сара я разбърка.

Тъканта стана още по-течлива, но това беше единствения й отклик.

— Мъртво е — тихо каза Флайт.

Брайс изглеждаше наелектризиран от развитието на нещата. Обърна се към Сара:

— Какво имаше в блюдото на Петри, преди да поставиш там пробата?

— Нищо.

— Трябва да е имало някакъв остатък.

— Не.

— Помисли, по дяволите. Животът ни зависи от това.

— В блюдцето нямаше нищо. Взех го от стерилизатора.

— Някаква следа от химикал…

— Беше абсолютно чисто.

— Почакай, почакай. Нещо в блюдцето трябва да е реагирало с тъканта от променящото формата си — каза Брайс. — Наистина ли беше чисто?

— Каквото и да е имало в блюдцето — рече Тал, — това е нашето оръжие.

— Това вещество ще убие променящото формата си — каза Лайза.

— Не непременно — заяви Джени, бързайки да разбие надеждите на момичето.

— Изглежда прекалено лесно — съгласи се Флайт, оправяйки с трепереща ръка непокорната си бяла коса. — Нека не прибързваме със заключенията.

— Особено когато има други възможности — каза Джени.

— Какви? — попита Брайс.

— Значи… знаем, че основната маса на съществото може да отдели от себе си части, с каквато форма си избере, може да управлява дейността на тези откъснати части и може да ги извиква обратно, както извика кучето, което изпрати да убие Горди. Обаче, нека предположим, че едно отделено късче от променящото формата си може да живее извън тялото-майка само за относително къс период от време. Нека предположим, че аморфната тъкан се нуждае от постоянно подхранване с даден ензим, за да запази единството си, от ензим, който не се произвежда в тези отделно разположени управляващи клетки, разпръснати из тъканта…