Дийн Кунц - Древният враг

ДЕЙСТВАЙТЕ.

ЩЕ НИ ТРЯБВАТ НЯКОЛКО ЧАСА, ЗА ДА ПОЛУЧИМ ОБОРУДВАНЕТО ТУК — обясни му тя.

ДЕЙСТВАЙТЕ.

Тя се втренчи в думата, зелена върху зелен фон, не можейки да повярва, че спечелването на още време е станало така лесно.

Отново заудря клавишите: ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕМ В ХОТЕЛА И ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ТЕЛЕФОНА.

ДЕЙСТВАЙТЕ, ОТЕГЧИТЕЛНА КУЧКО. ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ.

Ръцете й отново бяха потни. Изтри ги в джинсите си и се изправи.

От начина, по който я гледаха другите разбра, че те знаят, че тя крие нещо и че им е ясно защо пази мълчание.

Но как са разбрали? Толкова ли е очевидно? Щом те знаят, дали и то не е разбрало?

Тя се окашля и каза неуверено:

— Да вървим.

— Да вървим — каза неуверено Сара Ямагучи, но Тимоти ги спря:

— Почакайте. Само една-две минутки. Искам да опитам нещо.

Той седна пред компютърния терминал. Въпреки че бе поспал малко по време на полетите, умът му не бе достатъчно изострен. Разтърси глава, вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, сетне написа: ТУК Е ТИМОТИ ФЛАЙТ.

ЗНАЯ.

ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ.

ДЕЙСТВАЙ.

ЧРЕЗ КОМПЮТЪРА ЛИ?

ТОЙ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПРЕД НЕИЗГАРЯЩИЯ ХРАСТ.

Една-две секунди Тимоти се можеше да разбере какво иска да каже то. Когато схвана шегата, се засмя почти на глас. Неизгарящият храст на Мойсей. Проклетото нещо имаше извратено чувство за хумор. Тимоти написа: ТВОЯТ И МОЯТ ВИД ТРЯБВА ДА ЖИВЕЯТ В МИР.

ЗАЩО?

ЗАЩОТО ЖИВЕЯТ НА ЕДНА И СЪЩА ПЛАНЕТА.

КАКТО ФЕРМЕРЪТ ЖИВЕЕ ВЪВ ФЕРМАТА С ДОБИТЪКА СИ. ВИЕ СТЕ МОЯТ ДОБИТЪК.

НИЕ СМЕ ДВАТА ЕДИНСТВЕНИ РАЗУМНИ ВИДА НА ЗЕМЯТА.

ВИЕ МИСЛИТЕ, ЧЕ ЗНАЕТЕ МНОГО. ВСЪЩНОСТ НЕ ЗНАЕТЕ ПОЧТИ НИЩО.

ТРЯБВА ДА СИ СЪТРУДНИЧИМ — упорито настояваше Тимоти.

ВИЕ СТЕ ПО-НИЗШИ ОТ МЕН.

ИМАМЕ МНОГО ДА НАУЧИМ ЕДИН ОТ ДРУГ.

НЯМА КАКВО ДА НАУЧА ОТ ВАШИЯ РОД.

МОЖЕ ДА СМЕ ПО-УМНИ ОТКОЛКОТО ПРЕДПОЛАГАШ.

ВИЕ СТЕ СМЪРТНИ. НЕ Е ЛИ ИСТИНА?

ДА.

ЗА МЕН ЖИВОТЪТ ВИ Е КРАТЪК И МАЛОВАЖЕН КАКТО Е ЗА ВАС ЖИВОТЪТ НА МУХИТЕ-ЕДНОДНЕВКИ.

ЩОМ Е ТАКА, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА ДАЛИ ЩЕ ПИША ЗА ТЕБ ИЛИ НЕ?

ЗАБАВЛЯВА МЕ ТОВА, ЧЕ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВАШИЯ ВИД Е СЪЗДАЛ ТЕОРИЯ ЗА МОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ. ТОВА Е КАТО ОПИТОМЕНА МАЙМУНА ДА УЧИ ТРУДЕН НОМЕР.

НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ СМЕ ПО-НИЗШИ ОТ ТЕБ — написа смело Тимоти.

ДОБИТЪК.

МИСЛЯ, ЧЕ ИСКАШ ДА СЕ ПИШЕ ЗА ТЕБ, ЗАЩОТО СИ ПРИДОБИЛ ЧОВЕШКО АЗ.

ГРЕШИШ.

МИСЛЯ, ЧЕ ТИ НЕ СИ БИЛ РАЗУМНО СЪЩЕСТВО ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕШ ДА СЕ ХРАНИШ С РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА, С ХОРА.

НЕВЕЖЕСТВОТО ТИ МЕ РАЗОЧАРОВА.

Тимоти продължаваше да го предизвиква: МИСЛЯ, ЧЕ ЗАЕДНО СЪС ЗНАНИЯТА И СПОМЕНИТЕ, ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ТВОИТЕ ЖЕРТВИ-ХОРА, ТИ СИ ПРИДОБИЛ И РАЗУМ. ТИ СИ НИ ДЛЪЖНИК ЗА СОБСТВЕНАТА СИ ЕВОЛЮЦИЯ.

То не отговори.

Тимоти изчисти екрана и продължи да пише: СЪЗНАНИЕТО ТИ ПРИТЕЖАВА СЪВСЕМ ЧОВЕШКА СТРУКТУРА — АЗ, СВРЪХ-АЗ И ТАКА НАТАТЪК.

ДОБИТЪК — отвърна то.

Премигване.

СВИНЕ — каза то.

Премигване.

ДОЛНИ ЖИВОТНИ — написа то.

Премигване.

ОТЕГЧАВАШ МЕ — каза то.

Сетне екраните изгаснаха.

Тимоти се отпусна на стола си и въздъхна.

Шерифът Хамънд каза:

— Хубав експеримент, доктор Флайт.

— Какво високомерие — рече Флайт.

— Като на някой бог — каза доктор Пейдж. — То фактически се мисли за бог.

— В известен смисъл — намеси се Лайза — то наистина е бог.

— Да-а — каза Тал Уитмън, — в общи линии то е бог. Притежава всички способности на бог, не е ли така.

— Или на дявол — каза Лайза.

Отвъд уличните лампи и над мъглата, нощта бе сива. В далечния край на небето заискриха първите смътни блясъци на зората.

На Сара й се искаше д-р Флайт да не бе предизвикал променящото формата си така смело.

Безпокоеше се, че го е настроил враждебно и че сега той няма да изпълни обещанието си да им даде повече време.

Докато траеше кратката разходка от полевите лаборатории до хотел Хилтоп, Сара непрекъснато очакваше от мъглата да изскочи и да се хвърли върху тях уродлив фантом. Не трябва да ги убива сега. Не сега. Не и когато най-сетне имаше проблясък на надежда.

Навсякъде из града, в мъглата и сенките, се носеха странни животински звуци, зловещ вой, какъвто не бе чувала никога преди. То продължаваше да се занимава с непрекъснатите си превръщания. Адски писък съвсем наблизо накара оживелите да се скупчат.

Обаче не ги нападнаха.

Улиците бяха спокойни. Нямаше дори ветрец; мъглата висеше неподвижно във въздуха.

Нищо не ги чакаше и в хотела.

Сара седна пред централния оперативен пулт и набра номера на базата на Поделението за гражданска защита от химическа и бактериологична война в Дъгуей, щата Юта.