Дийн Кунц - Древният враг

Сенките по стените на пещерата постоянно се променяха; както и този, който ги правеше. На странната лунна светлина на газовия фенер съществото приличаше на стълб от гъст дим — гърчещ се, безформен, кървавочервен.

Макар на Кейл да му се искаше да вярва, че това е само дим, добре разбираше какво е. Ектоплазма. Точно това е. Материя от оня свят, от каквато разправят, че се състоят демоните, призраците и духовете.

Кейл никога не бе вярвал в призраци. Идеята за живот след смъртта бе опора за слабите хора, но не и за Флетчър Кейл. Но сега…

Джийн Тър седеше на пода, втренчен в призрака. Златната му обеца проблясваше. Кейл стоеше прав, притиснал гръб в студената варовикова стена. Чувстваше се като сраснал се с камъка.

Отвратителната миризма на сяра продължаваше да се носи във влажния въздух.

Отляво на Кейл, от отвора към първото помещение на подземното убежище се появи мъж. Не; не беше мъж. Беше един от близнаците на Джейк Джонсън. Този, който бе нарекъл Кейл детеубиец.

Кейл издаде тих отчаян звук.

Черепът на демона бе наполовина оголен. Едно влажно око без клепач се подаваше от костната ябълка и гледаше злобно към Кейл. После демонът се обърна към издигащото се чудовище в центъра на помещението. Отиде до стълба от мътна слуз, разтвори ръце, прегърна пихтиестата маса — и просто се стопи в нея. Кейл се пулеше неразбиращо.

Влезе друг Джейк Джонсън, този с липсващата плът на хълбока. Зад оголения му гръден кош пулсираше кърваво сърце; белите дробове се издуваха; и все пак органите не излизаха от празнините между ребрата. Това бе невъзможно. Освен ако не е призрак, изчадие на ада, изкатерило се от Преизподнята — с миризмата на сяра, миризмата на Сатаната! — а тогава всичко е възможно. Сега Кейл вярваше.

Единствената алтернатива на вярата бе лудостта. Останалите четирима близнаци на Джонсън влязоха един по един, поглеждаха към Кейл, после биваха поглъщани от течащата, гърчеща се слуз.

Газовият фенер съскаше тихо и без прекъсване. От желеобразната плът на госта от ада започнаха да израстват черни, ужасяващи криле.

Съскането на фенера отекваше от каменните стени. Полуоформените криле се прибраха отново в стълба слуз, от който се бяха появили. Започнаха да се образуват крайници на насекомо.

Най-сетне Джийн Тър проговори. Може би беше в транс — ала в очите му имаше живец.

— Идваме тук горе с някои от момчетата два-три пъти годишно. Знаеш ли? Това тук… това тук е идеалното място за купон „чукаш и хвърляш“. Никой нищо не чува. Никой не вижда. Загряваш ли?

Накрая Джитър отмести очи от съществото и се взря в Кейл.

Кейл каза:

— Какво по дяволите представлява… този купон „чукаш и хвърляш“?

— О, всеки няколко месеца, понякога и по-често, се появява някоя мацка, която иска да се присъедини към Хромовия Дявол, иска да е нечия жена, загряваш ли, не я е грижа на кого точно, или може би има намерение да стане кучка за всички случаи, която момчетата да могат да пояздят, когато за разнообразие им се прииска друга женска. Загряваш ли? — Джитър кръстоса крака в йогистка поза. Ръцете му лежаха неподвижни в скута. Приличаше на зъл Буда. — Понякога се случва някой от нас да търси нещо ново или пък мацката е муци и й правим място. Но не се случва толкова често. Повечето пъти им казваме да се чупят.

В центъра на пещерата, краката на насекомото се стопиха обратно в слузестия стълб. Започнаха да се оформят десетки ръце с пръсти, разтварящи се като венчелистчета на странни цветове. Джитър продължи:

— И от време на време се появява някоя готина мацка, но ние не я искаме с нас, искаме само да се позабавляваме с нея. Или виждаме някоя мамина рожба, избягала от къщи, загряваш ли, шестнайсетгодишно сладурче, някоя стопаджийка, и я взимаме тука горе, без значение дали иска или не. Даваме й кокаинче или хашишче, за да се поотпусне, после я водим тук на спокойствие и си я чукаме няколко дни, докато не я обърнем с хастара наопаки и когато на никой от нас вече не му става, я изхвърляме по най-майтапчийски начини.

Демоничното присъствие в центъра на помещението се промени за пореден път. Многото ръце се стопиха. По продължение на тъмното тяло се отвориха двадесетина усти, пълни с остри като бръсначи зъби.

Джийн Тър хвърли поглед към последната изява, но не изглеждаше уплашен. Само се усмихна.

— Изхвърляте ги? — каза Кейл. — Убивате ли ги?

— Да — отговори Джитър. — По най-майтапчийските начини. И ги копаме тука. Кой ли ще намери телата в тази пустош? Винаги е възбуждащо. Голям кеф. До тази неделя. В късния следобед тази неделя бяхме в тревата до колибата, пиехме си и натискахме една мацка, и изведнъж Джейк Джонсън излиза от гората, гологъз като че ли иска и той да чука мацето. Отначало помислих, че ще се покефиме с него. Смятах да му видим сметката, когато свършим с момичето, да се отървем от свидетеля, нали загряваш, но преди да го пипнем, от гората излиза още един Джейк, сетне трети…