Дийн Кунц - Древният враг

Веднага след като размени поздравления с Тимоти, Хамънд предаде първата потресаваща новост:

— Доктор Флайт, ние видяхме древния враг. Или поне смятам, че това е нещото, което имате предвид. Огромно… амебовидно нещо. Променящо формата си и можещо да имитира всичко.

Ръцете на Тимоти се разтрепериха; той се хвана за дръжките на стола.

— Господи.

— Това ли е вашият древен враг? — запита Хамънд.

— Да. Съхранил се е от друга ера. Стар е милиони години.

— Ще ни кажете повече, когато пристигнете тук — каза Хамънд. — Ако успея да ви убедя да дойдете.

Тимоти чу едва половината от това, което каза шерифът. Мислеше за древния враг. Беше писал за него; искрено вярваше, че съществува; и все пак не беше подготвен да види теорията си потвърдена. Това го разтърси.

Хамънд му разказа за ужасната смърт на полицай, на име Горди Брогън.

Освен Тимоти, само Сам Корело изглеждаше изумен и ужасен от разказа на Хамънд. Мърсър и останалите очевидно бяха чули за всичко преди часове.

— Вие сте го видели и сте живи? — смаяно каза Тимоти.

— Трябваше да остави някой от нас жив — каза Хамънд, — за да се опитаме да ви убедим да дойдете. То ви гарантира безопасно преминаване.

Тимоти замислено прехапа долната си устна. Хамънд продължи:

— Доктор Флайт? Все още ли сте на телефона?

— Какво? О… да. Да, тук съм. Какво искате да кажете с това, че гарантира безопасното ми идване?

Хамънд му разказа смайващата история за разговора с древния враг чрез компютъра. Докато шерифът говореше, Тимоти се изпоти. Видя кутия с хартиени кърпички „Клинекс“ в ъгъла на бюрото пред себе си; грабна няколко и изтри лицето си.

Когато шерифът завърши, професорът пое дълбоко въздух и заговори с напрегнат глас:

— Никога не съм предполагал… Искам да кажа… значи, никога не ми е идвало на ум, че…

— Какво има? — попита Хамънд.

Тимоти се окашля.

— Никога не съм предполагал, че древният враг притежава разум на човешко ниво.

— Подозирам, че това може да е дори по-висш разум — каза Хамънд.

— Но аз винаги съм го смятал за животно, за съвсем ограничено същество.

— Не е така.

— Това го прави много по-опасен. Боже мой. Много по-опасен.

— Ще дойдете ли тук горе? — попита Хамънд.

— Нямах намерение да идвам по-близо оттук — каза Тимоти. — Но щом притежава разум… и щом ми предлага безопасно преминаване…

По телефона се чу детски глас, сладкото гласче на малко момченце, вероятно на пет-шест години:

— Моля, моля, моля ела да си поиграем, доктор Флайт. Моля. Добре ще се позабавляваме. Нали?

И тогава, преди Тимоти да успее да отговори, заговори мек и мелодичен женски глас:

— Да, скъпи доктор Флайт, посетете ни. Очакваме ви с нетърпение. Никой няма да ви навреди.

Накрая се чу гласът на възрастен мъж, сърдечен и топъл:

— Толкова много ще научите за мен, доктор Флайт. Ще придобиете толкова знания. Моля ви, елате и започнете своите наблюдения. Предложението за безопасно преминаване е искрено.

Настъпи тишина. Объркан, Тимоти каза:

— Ало? Ало? Кой е там?

— Все още съм тук — отвърна Хамънд.

Другите гласове не се обаждаха.

— Сега съм само аз — каза Хамънд.

Тимоти попита:

— Но кои бяха тези хора?

— Те всъщност не са хора. Те са само фантоми. Мимикрия. Не разбирате ли? С три различни гласа то току-що ви предложи отново безопасно преминаване. Древният враг, докторе.

Тимоти погледна към останалите четирима мъже в стаята. Всички те се взираха напрегнато в черната кутия, от която излизаше гласът на Хамънд — и гласовете на съществото.

Стискайки топката влажни хартиени кърпички в ръка, Тимоти изтри мокрото си от пот лице.

— Ще дойда.

Сега всички в стаята го гледаха. По телефона шерифът Хамънд каза:

— Докторе, няма основателна причина да вярвате, че то ще спази обещанието си. Щом пристигнете тук, може би и вие ще бъдете мъртвец.

— Но ако е разумно същество…

— Това не означава, че ще играе честно — възрази Хамънд. — Всъщност, всички ние тук горе сме сигурни в едно: Това създание е олицетворение на злото. Дявол, доктор Флайт. Бихте ли повярвали на обещанието на Дявола?

По линията отново се появи детският глас, все така сладък и весел:

— Ако дойдете, доктор Флайт, ще пощадя не само вас, но и шестимата, които са в капана тук. Ще ги пусна, ако дойдете да си поиграем. Но ако не дойдете, ще хвана тези свине и ще ги смажа. Ще им изцедя кръвта, ще ги направя на каша и ще ги изям.

Тези думи бяха изречени с нежен, невинен детски тон — и това ги правеше някак си много по-страшни, отколкото, ако бяха изкрещени с разярен бас.