Дийн Кунц - Древният враг

— Подобна бележка е била оставена и в един от древните градове на маите — каза Флайт. — Археолозите изкопали част от молитва, написана с йероглифи и датираща от времето на големите изчезвания. — Той цитира по памет: „Боговете на злото живеят в земята, силата им дреме в камъка. Когато се събудят, те се издигат като лава, но студена и течаща лава, и приемат различни форми. Великите мъже знаят, че ние сме само гласове в бурята, лица срещу вятъра, които да бъдат разпръснати, като че никога не сме живели.“ — Очилата на Флайт се смъкнаха на носа му. Той ги намести отново. — И така, някои казват, че определена част от молитвата се отнася за земетресенията и вулканите. Аз мисля, че е за древния враг.

— Ние също открихме бележка тук — каза Брайс. — Част от дума.

— Не можем да я разберем — каза Сара Ямагучи.

Джени разказа на Флайт за двете букви — P и R, — които Ник Папандракис бе написал на стената в банята си, използвайки шише с йод.

— Имаше и част от трета буква, може би началото на С или О.

— Папандракис — рече Флайт, кимайки енергично. — Грък. Да, да, да — ето потвърждението на това, което ви казах. Този Папандракис гордееше ли се с произхода си?

— Да. Много. Защо?

— Ами, щом се е гордеел с гръцкия си произход — каза Флайт, — трябва да е познавал добре гръцката митология. Виждате ли, в един древногръцки мит има бог, на име Протей. Подозирам, че това е думата, която вашият господин Папандракис се е опитвал да напише на стената. Протей. Бог, който живеел в земята, пълзял в недрата й. Бог, който нямал собствена форма. Бог, който приемал всяка форма, която си поиска — и който се хранел с всичко и с всеки, когото пожелае.

С чувство на безсилие, Тал каза:

— Какви са тези свръхестествени неща? Когато се свързахме с него чрез компютъра, то настойчиво се именуваше с имена на различни демони.

Флайт каза:

— Аморфният демон, безформеният и обикновено зъл бог, който може да приеме всяка форма, която пожелае — това са сравнително обичайни фигури в древните митове и в повечето, ако не и във всички религии по света. Такива митологични същества се появяват под различни имена във всички световни култури. Да вземем например Вехтия Завет. Сатаната първо се появява като змия, по-късно като козел, овен, елен, бръмбар, паяк, дете, просяк и много други неща. Наричан е и с други имена: Господаря на Хаоса и Безформието, Господаря на Измамата, Многоликия Звяр. Библията ни казва, че Сатаната е „изменчив като сянка“ и „хитър като водата, защото както водата може да се превръща в пара или в лед, така и Сатаната може да се превръща в това, което си пожелае“.

Лайза каза:

— Да не се опитвате да ни кажете, че това нещо тук в Сноуфилд е Сатаната?

— Да… в известен смисъл, да.

Франк Отри поклати глава.

— Не. Не съм човек, който вярва в призраци, доктор Флайт.

— Нито пък аз — увери го Флайт. — Не твърдя, че това нещо е свръхестествено същество. Не е. То е истинско, създание от плът — макар и не като нашата. Не е дух или дявол. И все пак… в известен смисъл… вярвам, че е Сатаната. Защото, разбирате ли, вярвам, че това е съществото, оцеляло през вековете, което е вдъхновило мита за Сатаната. Още в праисторическите времена хората трябва да са се срещали с тези същества и винаги някой трябва да е оцелявал, за да разкаже за тях. Те естествено са описали своите преживявания с терминологията на митовете и суеверията. Подозирам, че повечето от демонските фигури в различните световни религии всъщност са разкази за тези променящи формата си създания, притчи, предавани през неизброими поколения, преди накрая да бъдат записани с йероглифи, в свитъци и сетне напечатани. Това са били разкази за един много рядък, съвсем истински и много опасен звяр… но описан с езика на религиозния мит.

Джени намираше тази част от тезата на Флайт за едновременно налудничава и блестяща, невероятна и все пак убедителна.

— Това нещо по някакъв начин абсорбира знанията и спомените на онези, които е изяло — каза тя, — следователно знае, че много от жертвите му го считат за Дявола, и то изпитва някакво извратено удоволствие да играе тази роля.

— Изглежда се забавлява да се подиграва с нас — рече Брайс.

Сара Ямагучи прибра дългата си коса зад ушите и каза:

— Доктор Флайт, как бихте го обяснили научно. Как е възможно да съществува такова създание? Как функционира биологично? Какво е вашето научно обяснение, вашата теория?

Преди Флайт да успее да й отговори, то се появи.