Дийн Кунц - Не бой се от нищо

Притеглих с крак трети стол към масата и казах:

— Добре, седни тук.

Орсън мигновено скочи на стола и се вторачи очаквателно в мен.

— Госпожица Гудал — рекох аз, — повярва на моята изключително странна и налудничава история, без да й представя никакви доказателства, освен дневника на един явно умопомрачен свещеник. Вероятно го направи, защото е луда по секса и се нуждае от мъж, а аз съм единственият, който я желае.

Саша ме замери с къшей препечен хляб, който падна на масата пред Орсън. Той веднага се устреми към него.

— Не, братко! — казах аз.

Орсън застина с отворена уста и оголени зъби на два-три сантиметра от къшея и вместо да го изяде, го подуши с неприкрито удоволствие.

— Ако ми помогнеш да докажа на госпожица Гудал, че онова, което й разказах за проекта в Уайвърн, е истина, ще ти дам част от омлета и картофите си.

— Трябва да го щадиш, Крис, ще му стане нещо на сърцето — разтревожи се Саша.

— Той няма сърце. Целият е стомах.

Орсън ме погледна укорително, сякаш искаше да каже, че не е честно да се шегуват с него, когато той не може да участва в разговора.

— Когато някой кимне, това означава „да“, а когато поклати глава — „не“. Разбираш, нали?

Орсън се вторачи в мен, като дишаше учестено и се хилеше глуповато.

— Може и да не вярваш на Рузвелт Фрост — казах му аз, — но трябва да вярваш на тази дама тук, защото отсега нататък тя и аз ще бъдем заедно и ще живеем под един покрив до края на живота си.

Орсън насочи вниманието си към Саша.

— Нали? — попитах я аз.

Тя се усмихна.

— Обичам те, Снежко.

— И аз те обичам, госпожице Гудал.

— Вече ще бъдем трима.

Орсън примига няколко пъти, после лакомо се вторачи в залъка хляб на масата пред него.

— Сега разбра ли какво означава кимането и поклащането на главата? — попитах го аз.

Кучето се поколеба и кимна.

Саша ахна.

— Мислиш ли, че тя е добра? — попитах аз.

Орсън пак кимна.

— Харесваш ли я?

Кучето отново кимна.

Обзе ме главозамайваща радост. Лицето на Саша сияеше от същия възторг.

Майка ми, която бе унищожила света, бе допринесла и за чудесата в него.

Търсех помощта на Орсън не само за да потвърди разказа ми, но и за да повдигне духа ни и да ни даде основание да се надяваме, че след случилото се в Уайвърн може би ще има живот. Дори ако човечеството бе застрашено от опасни нови врагове като членовете на първото стадо, избягало от лабораториите, дори ако ни погубеше загадъчна епидемия от гени, прехвърлящи се от вид на вид, дори ако през следващите години оцелееха малцина без съществени изменения в интелектуалната, емоционалната и физическата си природа, вероятно все още имаше шанс, че когато ние, настоящите шампиони в еволюционната игра, отпаднехме от надпреварата и изчезнехме, ще имаме достойни наследници, които да се справят по-добре от нас със света.

Хладнокръвната утеха е по-добра от липсата на утеха.

— Мислиш ли, че Саша е хубава? — попитах аз кучето.

Орсън замислено се вторачи в нея, после се обърна към мен и кимна.

— Можеше да реагира по-бързо — възнегодува Саша.

— Ами, забави се, за да те огледа добре, затова бъди сигурна, че е искрен — уверих я аз.

— Мисля, че и ти си хубав — каза му тя.

Орсън размаха опашка.

— Голям късметлия съм, нали, братко? — рекох аз.

Кучето енергично кимна.

— И аз съм късметлийка — каза Саша.

Орсън се обърна към мен и поклати глава.

— Ах ти, мошеник такъв — извиках аз.

Кучето ми намигна, ухили се и издаде онзи тих хриптящ звук, който, мога да се закълна, че е смях.

— Не може да говори, а се шегува — отбелязах аз.

Сега не само се справяхме хладнокръвно, но и бяхме хладнокръвни. Ако наистина запазиш самообладание, ще превъзмогнеш всичко. Това е една от основните догми във философията на Боби Халоуей и след случилото се тази нощ трябва да кажа, че Боб философа предлага по-сполучлив пътеводител към щастлив живот, отколкото всичките му високочели съперници от Аристотел до Киркегард, Томас Мор, Шелинг и Джакопо Забарела, които са вярвали във върховенството на логиката, реда и метода. Безспорно тези неща са важни. Но може ли животът да бъде анализиран и разбран само с тези похвати? Няма да твърдя, че съм видял Снежния човек или че мога да общувам с духовете на мъртвите, или съм превъплъщение на Кахуна, но като гледам докъде ни е довело педантичното отношение към логиката, реда и метода… Е, мисля, че ще бъда по-доволен, ако хвана някоя огромна вълна.

За Саша апокалипсисът не е причина за безсъние. Както винаги, тя заспа дълбоко.