Дийн Кунц - Не бой се от нищо

Той захапа втората купа и ме погледна умолително. Като на всяко куче, очите и муцуната на Орсън са по-добре устроени за умолителен поглед, отколкото изразителните черти на най-талантливия актьор, излизал на сцената.

Докато седяхме около масата в трапезарията на „Ностромо“, аз си бях спомнил онези добре нарисувани, но шеговити картини на кучета, които играят покер, и ми бе хрумнало, че подсъзнанието ми се опитва да ми каже нещо важно, възкресявайки този образ от паметта. Сега се сетих. Всяко от кучетата на онези картини изобразява познат човешки тип и явно е умно колкото човек. Когато Орсън и Мънгоджери си играеха, „шегувайки се със стереотипа си“, аз осъзнах, че някои от животните в Уайвърн може да са много по-умни, отколкото мислех. Толкова умни, че още не бях готов да приема тази плашеща истина. Щом можеха да държат карти и да говорят, те вероятно щяха да спечелят играта на покер и да ми оберат парите.

— Рано е за хапване — казах аз, взимайки купата от Орсън, — но ти преживя тежка нощ.

Сипах в купата от любимата му суха кучешка храна, обиколих кухнята и спуснах щорите, за да се предпазя от нарастващата заплаха на деня. Докато спусках последната, ми се стори, че чух как някъде в къщата тихо се затваря врата.

Застинах на мястото си и се ослушах.

— Има ли нещо? — попитах кучето.

Орсън вдигна глава, подуши въздуха, изсумтя и пак насочи вниманието си към храната.

Циркът с триста арени в съзнанието ми се завъртя.

Приближих се до мивката, измих си ръцете и си наплисках лицето със студена вода.

Саша поддържа кухнята безупречна. Всичко блести от чистота и ухае приятно. Но помещението е препълнено с разни неща. Саша е превъзходен готвач и едната половина на плота е отрупана с чудновати домакински уреди. От лавиците висят множество тигани, тенджери, черпаци и съдове и имаш чувството, че изследваш пещера, където всеки сантиметър от тавана е осеян със сталактити.

Тръгнах из къщата, спускайки щорите и усещайки бликащия й от енергия дух на всеки ъгъл. Саша е толкова жизнена, че оставя след себе си специфично излъчване, което се задържа дълго, след като си е тръгнала.

Домът й не е подреден от дизайнер. В изобилието от мебели и произведения на изкуството няма хармония. По-скоро всяка стая е свидетелство за обсебващите я от време на време страсти. Саша е жена с много страсти.

Ястията се поднасят на голямата маса в кухнята, защото трапезарията е посветена на музиката. До едната стена има йоника и синтезатор, с който може да композира произведения за оркестър, ако иска. До тях е масата за писане, а върху нея — купчина нотни листове, които чакат молива й. В средата на стаята има барабани, а в ъгъла — висококачествено виолончело и ниско столче. В друг ъгъл е окачен саксофон. Има и две китари — акустична и електрическа.

Холът е посветен на книгите — друга нейна страст. Стените са изпълнени с лавици, отрупани с книги с твърди и меки корици. Мебелите не са модерни, нито стилни — столове и канапета в неутрални цветове, избрани заради удобството, което осигуряват.

В първата стая до стълбището на втория етаж има велосипед на стенд, уред за гребане, комплект гири от един до десет килограма и гимнастически дюшеци. Това е и стаята й за хомеопатична медицина, където държи десетки шишенца с витамини и минерали и практикува йога. Прави гимнастика, докато плувне в пот и навърти най-малко петдесет километра на одометъра. Когато свърши с упражненията, Саша винаги е по-енергична, отколкото преди да започне, зачервена и бодра. А щом приключи сеанс на медитация в различни пози на йога, напрежението от отпускането й е достатъчно силно, за да взриви стените на стаята.

Господи, колко я обичам!

Докато излизах от стаята за гимнастика и тръгвах по коридора, още веднъж бях завладян от онова предчувствие за предстояща загуба. Разтреперих се толкова силно, че трябваше да се облегна на стената, докато усещането отмине.

През деня не можеше да й се случи нищо. Нито по време на десетминутното пътуване от студиото на радиото дотук, през центъра на града. Стадото се разхождаше нощем. Денем се криеха някъде под земята, вероятно в каналите под града или в хълмовете, където бях намерил колекцията от черепи. А хората, на които вече не можеше да се има доверие, изглежда, се владееха повече под слънцето, отколкото под луната. Губеха мярката си за самоконтрол с падането на здрача. Тогава у тях възникваше желание за приключения и те се осмеляваха да правят неща, за които и не бяха мечтали през деня. Сигурно нищо лошо не можеше да се случи на Саша сега, когато се зазоряваше и вероятно за пръв път през живота си изпитах облекчение, че слънцето ще изгрее.