Дийн Кунц - Не бой се от нищо

— Ти не можеш да ме защитиш, така ли?

Мануел не отговори. Прегърна сина си. В този нов Мунлайт Бей семейството може би още имаше значение, но представата за общност вече се размиваше.

— Не можеш или не искаш да ме защитиш? — попитах аз и без да чакам отговор, продължих. — Не ми каза кой е Карл Скорцо.

Това беше гологлавият с обецата, който бе закарал тялото на баща ми в зала за аутопсии в някоя добре обезопасена лаборатория, все още действаща под Форт Уайвърн.

— Той е един от първите затворници, които се подписаха, че са съгласни да участват в експеримента. Генетичното увреждане, свързано с предишното му поведение на социопат, беше идентифицирано и изолирано. Вече не е опасен. Карл е един от малкото им успехи.

Вторачих се в него, но не можах да прочета истинските му мисли.

— Той уби един скитник и му избоде очите.

— Не. Стадото уби скитника. Скорцо само намери трупа и го занесе на Санди Кърк да го изгори. Това се случва от време на време. Стопаджии, скитници… Има ги много по калифорнийското крайбрежие. Но напоследък не отиват по-нататък от Мунлайт Бей.

— И ти се примиряваш с всичко това?

— Правя, каквото ми кажат — студено отговори той.

Тоби прегърна баща си, сякаш да го защити и ме погледна учудено, защото бях предизвикал гнева на Мануел.

— Правим, каквото ни кажат. Това е положението, Крис. Решенията се взимат на много високо ниво и всичко се върши при пълна секретност. На много високо ниво, Крис. Предположи, че самият президент на Съединените щати си пада по науката и е видял възможност да остане в историята, финансирайки генното инженерство, така както Рузвелт е отделил средства за проекта „Манхатън“ и Кенеди — за да стъпи човек на луната. И сега и президентът, и всички около него са твърдо решени да потулят цялата история.

— Това ли е истината?

— Никой по върховете не иска да рискува и да си навлече гнева на обществото. Може би се страхуват, че не само ще бъдат изритани от длъжностите си, но и ще бъдат съдени за престъпления срещу човечеството. Боят се, че разярени тълпи ще ги разкъсат. Имам предвид… военните от Уайвърн и техните семейства, които може би са били заразени. Сега са из цялата страна. На колко хора са предали заразата? Може да настъпи паника. Да възникне международно движение да се поставят под карантина целите Съединени щати. И защо? Защото властниците мислят, че проблемът може да се разреши от само себе си, без съществени поражения, да достигне връхната си точка и сетне постепенно да отмре.

— Има ли такава вероятност?

— Може би.

— Аз не мисля така.

Мануел сви рамене и с едната си ръка приглади косите на Тоби, които бяха щръкнали и разрошени от ремъка на очилата.

— Не всички хора със симптоми на промяна са като Луис Стивънсън. Нещата, които стават с тях, са безкрайно разнообразни. А някои, които преминават през неприятна фаза… после я преодоляват. Непрекъснато се променят. Това не е бедствие като земетресение или торнадо, а процес. Ако се беше наложило, самият аз щях да се справя със Стивънсън.

Без да признавам нищо, аз казах:

— Може би трябваше да го направиш.

— Не може всеки да раздава правосъдие. Трябва да има ред й стабилност.

— Но няма.

— Погледни мен.

— Има ли вероятност да си заразен, но още да не знаеш?

— Не.

— Променяш ли се?

— Не.

— Адски ме плашиш, Мануел.

Бухалът отново избуха.

Лек, но приятен ветрец разбърка като с черпак гъстата мъгла.

— Прибирай се вкъщи — рече Мануел. — Скоро ще се съмне.

— Кой заповяда да убият Анджела Фериман?

— Върви си вкъщи.

— Кой го направи?

— Никой.

— Мисля, че я убиха, защото щеше да направи случая публично достояние. Каза, че няма какво да губи. Страхуваше се от онова, в което… се превръща.

— Стадото я уби.

— Кой контролира стадото?

— Никой. Дори не можем да ги намерим.

Знаех едно място, където се навъртаха — подземния канал в хълмовете с колекцията от черепи. Но нямаше да споделя тази информация с Мануел, защото още не можех да преценя кои са най-опасните ми врагове — стадото или той и другите ченгета.

— Щом никой не ги е изпратил да я убият, защо го направиха?

— Имат си свои цели, които може би понякога съвпадат с нашите. И те не искат светът да узнае за тази история. Бъдещето им не се състои в това да поправят стореното, а в новия свят, който настъпва. И ако по някакъв начин са разбрали какви са плановете на Анджела, те са се справили с нея. В дъното на тази история не стои един водач, Крис. Има различни групи — добрите и злите животни, учените в Уайвърн, хората, станали лоши и онези, които са се променили към добро. Множество съперничещи си групи. Хаос. И преди да се подобрят, нещата ще се влошат. А сега си отивай вкъщи. Зарежи тази работа. Откажи се, преди някой да те набележи за мишена, както стана с Анджела.