Дийн Кунц - Не бой се от нищо

Вероятно целта на появата ми на този свят не е да пиша за живота си, търсейки универсално значение, което може да помогне на другите по-добре да разберат техния живот. В по-егоманиакалните си мигове си въобразявам, че мисията ми е тази. Вместо да се стремя да оставя макар и малка следа на света, вероятно трябва да мисля, че единствената цел, с която съм роден, е да забавлявам Орсън, да бъда не негов господар, а любящ брат и да направя лесен странния му и труден живот. Това би било мисия, по-важна и по-благородна от много други.

Орсън размахваше опашка и изглеждаше доволен от най-новото ми тълкуване на скулптурата. Погледнах часовника си. До зазоряване оставаха по-малко от два часа.

Трябваше да посетя две места, преди слънцето да ме принуди да се скрия. Първото беше Форт Уайвърн.

От парка на Палм Стрийт и Грейс Драйв до Форт Уайвърн е по-малко от десет минути с велосипед дори със скорост, с която Орсън да не се умори. Знам пряк път през подземния канал, минаващ под магистрала № 1. Отвъд него има открит бетонен канал, широк три метра, който продължава навътре в територията на военната база, след като е преграден с решетка, завършваща с бодлива тел отгоре, определяща периметъра на съоръжението.

Навсякъде по оградата, както и във владенията на Форт Уайвърн, големи табели в червено и черно предупреждават, че нарушителите, които влизат без разрешение, ще бъдат съдени според федералните закони и минималната глоба е не по-малко от десет хиляди долара и затвор до една година. Никога не съм обръщал внимание на тези заплахи, защото знам, че поради състоянието ми никой съдия няма да ме хвърли в затвора за такова дребно нарушение. Пък и мога да си позволя да платя десетте хиляди долара, ако се стигне дотам.

Една нощ преди осемнайсет месеца, наскоро след като Уайвърн беше затворен, използвах ножовка за метал, за да срежа решетката там, където се спускаше в отводния канал. Възможността да изследвам това огромно ново пространство беше твърде примамлива, за да не я използвам.

Ако вълнението ми ви се струва странно — като се има предвид, че не бях хлапе, изпълнено с жажда за приключения, а двайсет и шест годишен мъж, — тогава вероятно сте човек, който може да хване самолета за Лондон, ако иска, да отплава за Порто Валярта, щом му хрумне, или да се качи на „Ориент Експрес“ от Париж до Истанбул. Вероятно имате шофьорска книжка и кола. Сигурно не сте прекарали целия си живот в град с население дванайсет хиляди души, непрестанно обикаляйки нощем, докато опознаете всяка тиха, уединена уличка толкова подробно като спалнята си, и следователно сте луд по непознатите места и преживявания. Ето защо, спестете ми пренебрежението си.

Фортът, кръстен на генерал Харисън Блеър Уайвърн, герой, награден с множество медали през Първата световна война, е бил създаден през 1939 година като база за подготовка и поддръжка. Разположен е на територия от петстотин декара, но това не го прави нито най-голямата, нито най-малката военна база в щат Калифорния.

По време на Втората световна война във Форт Уайвърн била създадена танкова школа, предлагаща подготовка за боравене и поддръжка на всяко превозно средство, движещо се с верига, използвано по бойните полета на Европа и Азия. Други школи под чадъра на Уайвърн предоставили първокласно обучение в унищожение и хвърляне на бомби, саботаж, полева артилерия, полева медицинска помощ, военна стратегия и криптография, както и основна подготовка на десетки хиляди пехотинци. На територията на базата има артилерийско стрелбище, огромна мрежа от бункери, служещи за складове с амуниции, летище и повече сгради, отколкото в Мунлайт Бей.

В разгара на студената война действащият персонал официално наброяваше 36 400 души. Имаше и 12 904 членове на семействата на служителите и над четири хиляди цивилни служители. Военният бюджет беше много над седемстотин милиона долара годишно, а разходите за договори превишаваха сто и петдесет милиона за същия период.

Когато Уайвърн беше затворен по препоръка на Комисията по закриване и преустройство на отбранителните бази, звукът на парите, изсмуквани от икономиката на страната, беше толкова силен, че местните търговци не можеха да спят, а бебетата им плачеха нощем от страх, че няма да получат колежанско образование когато пораснат. Радио Кей Би Ей Уай, което загуби една трета от потенциалните си слушатели в околността и половината от нощната си аудитория, беше принудено да съкрати персонала. Затова Саша започна да изпълнява ролята на дисководещ и на директор, а Дуги Сасман работеше осем часа извънредно на седмица, за да изкарва редовната си надница и никога не помръдна татуираните си бицепси в знак на протест.