Дийн Кунц - Не бой се от нищо

Извадих клетъчния телефон и набрах номера на Боби.

Увеличих малко звука, за да може Орсън да чува целия разговор. Когато осъзнах какво правя, разбрах, че несъзнателно приемам най-фантастичната вероятност на проекта в Уайвърн като доказан факт, макар още да се преструвам, че изпитвам съмнения.

Боби отговори на второто иззвъняване.

— Изчезвай.

— Спиш ли?

— Да.

— Седя в парка „Животът е лайно“.

— Какво ме интересува?

— Откакто бяхме заедно, се случиха адски неприятни неща.

— Това е от салцата в питките.

— Не мога да говоря по телефона.

— Чудесно.

— Тревожа се за теб.

— Много мило.

— Наистина си в опасност, Боби.

— Кълна се, че си измих зъбите преди лягане, мамче.

Орсън изпръхтя весело, сякаш се изсмя. И още как.

— Разсъни ли се вече? — попитах аз Боби.

— Не.

— Преди всичко мисля, че не спиш.

Той замълча, после каза:

— Е, цяла нощ върви един страшен филм, след като си тръгна.

— „Планетата на маймуните“ ли? — предположих аз.

— Изпълват целия екран.

— Какво правят?

— Ами, нали знаеш, обичайните маймунджулуци.

— Нищо по-заплашително?

— Мислят се за много готини. В момента една от тях виси на прозореца и ме закача.

— Ти ли започна?

— Имам чувството, че се опитват да ме ядосат, за да изляза отново навън.

Разтревожен, аз продължих:

— Моля те, не излизай навън.

— Не съм малоумен — кисело рече Боби.

— Извинявай.

— Аз съм задник.

— Точно така.

— Има съществена разлика между слабоумен и задник.

— Наясно съм по въпроса.

— Мислиш ли?

— Пушката до теб ли е?

— Господи, Сноу, нали току-що ти казах, че не съм слабоумен.

— Ако изкараме до зазоряване, мисля, че ще бъдем в безопасност до утре по залез слънце.

— Сега са на покрива.

— Какво правят?

— Не знам. — Той млъкна и се заслуша. — Най-малко са две. Тичат напред-назад. Може би търсят откъде да влязат.

Орсън скочи от пейката и напрегна тяло. Едното му ухо беше наострено към телефона. Изглеждаше разтревожен.

— Има ли начин да влязат през покрива? — попитах аз.

— Вентилационните шахти на банята и кухнята не са достатъчно големи за онези копелета.

Като се имат предвид всичките й удобства, учудващо е, че вилата няма камина. Корки Колинс вероятно бе решил да не прави камина, защото за разлика от топлата вода на ваната, каменното огнище и твърдите тухли не предоставяха идеално място за игри с голи момичета от плажа. Благодарение на похотливостта му сега нямаше удобен комин, през който да се вмъкнат маймуните.

— Трябва да се вживея в ролята на Нанси Дру и да узная още неща, преди да се зазори — казах аз.

— Как върви разследването?

— Много ме бива. Настъпи ли утрото, ще прекарам деня у Саша и двамата ще дойдем при теб вечерта.

— Искаш да кажеш, че пак трябва да приготвям вечеря?

— Ще донесем пици. Виж какво, мисля, че ще ни убият. Поне един от нас. И единственият начин да го предотвратим, е да бъдем заедно. По-добре поспи през деня. Утре през нощта може да е много страшно там, на носа.

— Тогава си намерил начин да се справиш.

— Няма справяне с това.

— Не звучиш бодро като Нанси Дру.

Нямах намерение да го лъжа. Нито Орсън. Или Саша.

— Няма решение. Не мога да ги спра. Каквото и да става тук, трябва да живеем с него до края на живота си. Но може да намерим начин да възседнем тази вълна, макар да е огромен, страшен монолит.

След минута мълчание Боби попита:

— Какво се е случило, братко?

— Нали ти казах.

— Не ми разказа всичко.

— Някои неща не са за телефона.

— Не говоря за подробностите, а за теб.

Орсън сложи муцуна на коленете ми, сякаш мислеше, че ще намеря известна утеха, ако го погаля и почеша зад ушите. Направих го. Винаги въздейства. Доброто куче е лек против меланхолията и по-ефикасно успокоително от валиума.

— Справяш се страхотно — рече Боби, — но самият ти не си добре.

— Боби Фройд, незаконен внук на Зигмунд.

— Заповядай в кабинета ми.

Пригладих козината на Орсън в опит да успокоя нервите си, въздъхнах и продължих:

— Ами, доколкото разбирам, може би майка ми е унищожила света.

— С онази нейна наука?

— Генетика.

— Предупредих те да не оставяш следа на света.

— Мисля, че е нещо по-лошо. В началото може би се е опитвала да намери начин да ми помогне.

— И ще настъпи краят на света, а?

— Краят на света, който познаваме — повторих аз думите на Рузвелт Фрост.

— Виж какво. Не вземай нещата толкова навътре. Прави любов със Саша. Наспи се добре. Утре вечерта ще бъде страхотно. Ще ритаме маймунски задници. След седмица майка ти отново ще бъде онова, което винаги е била за теб — твоя майка, — ако искаш да бъде така.