Дийн Кунц - Не бой се от нищо

— Може би — неуверено казах аз.

— Начинът на мислене, братко, това е всичко.

— Ще работя по въпроса.

— Изненадва ме само едно.

— Какво?

— Майка ти сигурно истински се е вбесила заради онази история с паметника в парка.

Боби затвори. И аз изключих телефона.

Наистина ли това е мъдра стратегия за живот? Да настояваш, че в по-голямата си част животът не трябва да бъде вземан насериозно. Непрекъснато да гледаш на него като на космическа шега. Да имаш само четири водещи принципа: първо, причинявай колкото е възможно по-малко зло на другите, второ, винаги бъди на разположение на приятелите си, трето, отговаряй за себе си и не искай нищо от другите и четвърто, забавлявай се колкото можеш повече. Не придавай значение на мнението на други, освен на най-близките си. Не оставяй следа на света. Не обръщай внимание на големите въпроси на твоето съвремие и по този начин подобри храносмилането си. Не живей с миналото. Не се тревожи за бъдещето. Живей за мига. Вярвай в целта на съществуването си и смисълът сам ще те осени, вместо да се напъваш да го откриеш. Когато животът ти нанесе удар, претърколи се — но се търкаляй от смях. Хвани вълната, особняко.

Така живее Боби, който е най-щастливият и уравновесен човек, когото познавам.

Опитвам се да живея като него, но не успявам. Понякога се мятам насам-натам, когато трябва да плавам на повърхността. Прекарвам твърде много време в очакване и твърде малко, оставяйки животът да ме изненада. Може би не се старая достатъчно да живея като Боби. Или се опитвам твърде усърдно.

Орсън се приближи до фонтана около скулптурата и шумно започна да лочи бистрата вода, очевидно наслаждавайки се на вкуса и студенината й.

Спомних си онази юлска нощ в нашия заден двор, когато кучето се бе вторачило в звездите и бе изпаднало в най-мрачното си отчаяние. Не можех да преценя колко по-умен е Орсън от обикновено куче. Тъй като интелигентността му по някакъв начин е била повишена от проекта в Уайвърн, той разбираше много повече от останалите си събратя. В онази юлска нощ, осъзнавайки революционния му потенциал и в същото време — вероятно за пръв път — разбирайки ужасните ограничения, наложени му от природата, Орсън бе затънал в блатото на песимизма, което непрекъснато го зовеше. Да бъдеш интелигентен, но да не притежаваш сложния ларинкс и другите физически дадености, за да говориш, ръце, за да пишеш и да твориш и да бъдеш затворен във физическа обвивка, която никога няма да ти позволи да изразиш напълно интелигентността си, за човека това е все едно да е роден глух, ням и без крайници.

Наблюдавах Орсън с изумление, с ново разбиране за смелостта му и с нежност, която никога не бях изпитвал към друго същество на този свят.

Той обърна глава, ближейки водата, капеща от муцуната му, и се ухили доволно. Видя, че го гледам и размаха опашка, щастлив или задето е привлякъл вниманието ми, или защото беше с мен в тази странна нощ.

Въпреки ограниченията си и основателните причини да бъде постоянно тъжно, моето куче много по-добре успяваше да живее като Боби Халоуей, отколкото аз.

Имаше ли Боби мъдра стратегия за живот? А Орсън? Надявам се един ден да стана достатъчно зрял, за да живея според тяхната философия.

Станах от пейката и посочих скулптурата.

— Онова не е ятаган. Не е и полумесец, а усмивката на невидимата котка от „Алиса в Страната на чудесата“.

Орсън се обърна да огледа шедьовъра.

— Онези неща не са зарчета, нито кубчета захар — продължих аз, — а двете хапчета за смаляване и уголемяване, които Алиса е взела от магазина.

Орсън обмисли това с интерес. Беше гледал на видео анимационната версия на Дисни по класическата приказка.

— А онова не е символ на земята, нито синя топка за боулинг, а голямо синьо око. И какво означава всичко заедно?

Орсън ме гледаше и чакаше да му обясня.

— Широката замръзнала усмивка е смехът на скулптора над лековерните хора, които са му платили толкова щедро. Двете хапчета са наркотиците, с които е бил дрогиран, когато е създавал този боклук. Синьото око е неговото око, а другото не го виждаш, защото намига. Купчината бронз в основата, разбира се, е кучешко изпражнение. Предназначено е да бъде язвителен коментар за произведението, защото, както всеки знае, кучетата са най-проницателните критици.

Ако силата, с която размахваше опашка, беше надежден показател, Орсън изпитваше огромно удоволствие от това тълкуване.

Кучето обиколи фонтана, оглеждайки скулптурата от всички страни.