Дийн Кунц - Не бой се от нищо

Но всички тези места не ме интересуваха. Минах покрай тях и се отправих към хангара, който се извисява над лабиринта от подземни помещения, където намерих шапката с надпис „ЗАГАДЪЧНИЯТ ВЛАК“ по време на едно от посещенията си миналата година.

На багажника на велосипеда ми е закачен полицейски прожектор с копче, което позволява да се регулира яркостта. Спрях до хангара и взех прожектора.

Орсън намира Форт Уайвърн за също така страшен и интригуващ, но въпреки реакцията му нощем, стои до мен, без да се оплаква. Този път видимо изпитваше опасения, но не се колебаеше, нито скимтеше.

По-малката врата на хангара беше отключена. Запалих прожектора и влязох. Орсън ме следваше по петите.

Хангарът не е до летището и тук едва ли са съхранявали или ремонтирали самолети. На тавана има релси, по които някога се е движел кран от единия до другия край на помещението. Съдейки по масата и сложността на стоманените подпори на тези релси, кранът е вдигал много тежки предмети. На стоманените плочи, още завинтени в бетона, явно са били монтирани огромни машини. На други места, в любопитно оформени кладенци в пода, сега празни, изглежда, са се помещавали хидравлични механизми с неизвестно предназначение.

На светлината на стрелкащия се насам-натам лъч на прожектора от релсите на крана изскочиха сенки с геометрични очертания. Подобно на идеограми на непознат език, те украсиха с шарки стените и извивката на сводестия таван, разкривайки, че половината стъкла на високите прозорци са счупени.

Гледката беше озадачаваща. Струваше ми се, че това не е било машинен цех или ремонтна работилница, а запустяла църква. Мазните петна от химични препарати на пода излъчваха мирис, подобен на тамян. Проникващият студ не беше само физическо усещане, а въздействаше и на душата, сякаш мястото не беше освещавано.

Във вестибюла в единия ъгъл на хангара имаше стълбище и голяма асансьорна шахта, от която подемният механизъм и кабината бяха извадени. Не можех да бъда сигурен, но съдейки по резултатите, оставени от онези, които бяха изтърбушили сградата, до вестибюла се е стигало от друго помещение. Подозирах, че съществуването на стълбището и асансьора е било пазено в тайна от повечето служители, които са работили в хангара или са минавали през него.

На площадката на стълбището бяха останали огромната стоманена рамка и прагът, но вратата я нямаше. Лъчът на прожектора прогони паяците и бръмбарите от стъпалата. Поведох Орсън надолу по слоя прах, където нямаше други отпечатъци, освен онези, които бяхме оставили по време на предишните си посещения.

Стълбището обслужва три подземни етажа, всеки с площ, значително по-голяма от хангара горе. Този лабиринт от коридори и стаи без прозорци е старателно разчистен от всяка вещ, която би издала по някакъв начин естеството на работата, извършвана тук. Останал е само бетонът. Изтръгнати са дори най-дребните елементи на системите за пречистване на въздуха и водоснабдяването.

Имам чувството, че това педантично разчистване отчасти може да бъде обяснено от желанието им да попречат на някой да определи предназначението на това място. Макар да действам само по интуиция, мисля, че са заличили всяка следа от извършваната тук работа, мотивирани донякъде от чувство за вина.

Не мисля обаче, че това е химично-биологичната военна лаборатория, за която споменах. Имайки предвид високата степен на биологична защита, която се изисква, този подземен комплекс сигурно се намира в някой по-отдалечен ъгъл на Форт Уайвърн и е много по-голям, по-изкусно скрит и заровен много по-надълбоко в земята.

Пък и лабораторията явно още работеше.

Въпреки всичко съм убеден, че под този хангар се е извършвала опасна и изключително странна дейност. Много от стаите, от които е останал само бетонът, имат някои особености, които силно ме безпокоят.

Едно от тези помещения се намира на най-долното ниво, където още няма прах, в средата на етажа, обкръжено от коридори и по-малки стаи. Представлява огромна елипса, дълга четирийсет и с диаметър двайсет метра в най-широката си част и заострена в краищата. Стените, таванът и подът са овални и когато стоиш там, имаш чувството, че се намираш в празната черупка на яйце.

Влиза се през малко помещение, което може би е било преддверие на противогазово убежище. Вместо врата вероятно е имало люк. Единственият отвор в стените на това яйцевидно помещение е кръг с диаметър метър и петдесет.