Дийн Кунц - Непознати

— Кои книги прочете, докато беше в мотела?

— Не… си спомням. — Ръцете й още бяха стиснати в юмруци и тялото й беше сковано. На челото й избиха ситни капки пот.

— Джинджър, сега ти си там, в мотелската стая, и четеш… Разбираш ли? Погледни заглавието на книгата и ми го кажи.

— Аз… Не… Няма заглавие.

— Всяка книга има заглавие.

— Няма заглавие.

— Защото всъщност няма книга, нали?

— Да. Само си почивах. Дремех. Прочетох няколко книги. Гледах телевизия — тихо и монотонно повтори Джинджър. — Образът там е хубав, защото имат сателитна антена на покрива.

— Какви предавания гледа?

— Новини. Филми.

— Кои филми?

Тя трепна.

— Не… си спомням.

Пабло беше убеден, че Джинджър не си спомня тези неща, защото не ги е правила. Тя явно е била в онзи мотел, защото го описа подробно, но не помнеше книгите и телевизионните предавания, защото не бе прекарала времето си с тях. Чрез хитри внушения след хипнозата Джинджър бе инструктирана да казва, че е правила онези неща, но това бяха изкуствени спомени, предназначени да прикрият онова, което действително се бе случило в мотела. Специалистите по промиване на мозъци можеха да имплантират фалшиви спомени в паметта на субекта, но колкото и усилия да полагаше и да се позоваваше на сложна мрежа от преплитащи се детайли, човек не можеше да разкаже фалшивите спомени убедително като реалните.

— Къде вечеряше? — попита Пабло.

— В грил „Спокойствие“. Ресторантът е малък и менюто не е богато, но храната е сравнително хубава.

Отговорът отново бе произнесен с безизразен, монотонен и глух глас.

— Какво яде в грил „Спокойствие“?

Джинджър се поколеба.

— Не… си спомням.

— Но ти каза, че храната е била хубава. Как е възможно да прецениш, щом не си спомняш какво си яла?

— Ами… Ресторантът е малък и менюто не е богато.

Колкото повече Пабло настояваше за подробности, толкова по-напрегната ставаше Джинджър. Гласът й остана безизразен и монотонен, докато произнасяше програмираните отговори, но лицето й се изкриви и скова от безпокойство.

Пабло можеше да й каже, че привидните й спомени от онези четири дни в мотел „Спокойствие“ са фалшиви. Можеше да й заповяда да ги прогони от паметта си и тя щеше да го направи. После можеше да й обясни, че истинските й спомени са заключени от „блокажа Азраел“ и Джинджър трябва да го разбие на парчета. Но ако го бе сторил, тя щеше да изпадне в кома или да стане нещо по-лошо, в зависимост от това как я бяха програмирали. Ето защо, Пабло трябваше в продължение на много дни, вероятно седмици, да търси малки пролуки, които предпазливо да изследва.

За днес той се задоволи с факта, че е идентифицирал точния брой на часовете, които са били откраднати от паметта й. Пабло я върна в петък, шести юли, и я попита кога се е регистрирала в мотел „Спокойствие“.

— Малко след осем вечерта. — Джинджър вече не говореше монотонно, защото това бяха истинските й спомени. — До залез слънце оставаше час, но бях капнала от умора. Единственото ми желание беше да вечерям, да се изкъпя и да си легна.

Тя описа подробно мъжа и жената на регистрацията и дори си спомни имената им.

— Фей и Ърни.

— След като си се регистрирала, ти си вечеряла в грила до мотела. Как изглеждаше ресторантът?

Джинджър го описа подробно и убедително. Но когато стигна до момента, в който излезе от заведението, спомените й отново станаха фалшиви. Явно паметта й бе променена в периода след влизането й в грил „Спокойствие“ в онзи петък вечерта, до напускането на мотела и заминаването й за Юта във вторник.

Пабло пак я върна в малкия ресторант, търсейки точния момент, в който свършваха истинските спомени и започваха фалшивите.

— Разкажи ми минута по минута за вечерята в грил „Спокойствие“.

Джинджър изправи рамене. Очите й още бяха затворени, но се движеха зад клепачите, сякаш се оглеждаше наляво и надясно, докато влизаше в грил „Спокойствие“. За изненада на Пабло тя стана и тръгна към средата на стаята. Той скочи и се приближи до нея, за да я предпази да не се блъсне в мебелите. В мислите си Джинджър вървеше между масите в ресторанта. Напрежението и страхът я напуснаха, защото тя беше изцяло в онзи момент, преди да започнат неприятностите й.

— Здрачи се, докато се освежа и дойда тук — тихо и спокойно каза тя. — Навън равнините са оранжеви на светлината на залязващото слънце и ресторантът е изпълнен с тези отблясъци. Мисля да седна в ъгловото сепаре до прозореца. Ухае приятно. Лук… подправки… пържени картофи.