Дийн Кунц - Непознати

Пабло й разказа почти всичко, което бе научил от Александър Кристофсън по време на Коледната вечеря в дома на семейство Хелгеншаймър. Джинджър отхвърли идеята, че блокирането на паметта й не се е развило по естествен път, а е имплантирано от неизвестни хора.

— Това е твърде странно. Такива неща не се случват на обикновени хора като мен. Аз съм простосмъртна жена от Бруклин, а не човек, който би се забъркал в международни интриги.

Единственото, което Пабло не й каза, беше, че бившият шпионин го е предупредил да не й помага. Ако разбереше за притесненията на Алекс, Джинджър можеше да реши, че положението е твърде рисковано, за да оправдае въвличането на Пабло. Но от загриженост към нея и от егоистичното желание да бъде част от живота й Пабло запази в тайна тази информация.

На срещата им на двайсет и седми декември той приготви специален обяд.

— Не съм била близо до военна база и не съм участвала в научноизследователски проекти на отбраната — каза Джинджър, докато се хранеха. — Не съм се свързвала с човек, замесен в шпионаж. Това е абсурдно!

— Ако случайно си попаднала на някаква опасна информация, това е било някъде, където си имала право да бъдеш… но си се озовала там в неподходящия момент.

— Но, Пабло, ако са промили мозъка ми, това би изисквало известно време. Трябвало е да ме задържат някъде. Не е ли така?

— Предполагам, че е отнело няколко дни.

— Ето защо, сигурно грешиш. Разбира се, съзнавам, че докато са ме принуждавали да забравя онова, което случайно съм видяла, те са потиснали и спомена за мястото, където са ме държали за промиване на мозъка. Но все някъде в миналото ми трябва да има празно пространство и време, през което не мога да си спомня къде съм била и какво съм правила.

— Не. Те са имплантирали фалшиви спомени, за да покрият липсващите дни и ти изобщо не си разбрала.

— Мили Боже! Наистина ли могат да направят такова нещо?

— Надявам се, че ще намерим фалшивите спомени. Процесът ще продължи дълго и бавно ще те връщам в живота ти седмица след седмица, но когато попадна на фалшиви спомени, аз ще ги разпозная мигновено, защото ще им липсват детайлите, плътността и реалността на истинските. Ако открия два-три дни на тънки като хартия спомени, тогава ще сме установили произхода на проблема ти, защото това ще бъдат датите, когато си била в ръцете на онези хора… които и да са те.

— Да, разбирам — развълнувано каза Джинджър. — Първият ден на рехавите спомени, ще е денят, в който съм видяла нещо, което не е трябвало да виждам. А последният — денят, когато са приключили с промиването на мозъка ми. Ужасно трудно е да повярвам… Но ако някой наистина е имплантирал този блокаж в паметта ми и ако симптомите — пристъпите на пориомания — се дължат на потиснатите спомени, които се опитват да излязат на повърхността, тогава проблемът ми не е психичен. Има шанс отново да практикувам хирургия. Само трябва да изровя спомените, да ги извадя на бял свят и напрежението ще намалее.

Пабло стисна ръката й.

— Да, вярвам, че има реална надежда. Но няма да бъде лесно. Всеки път, когато се опитам да проникна отвъд бариерата на спомена, аз рискувам да те докарам до състояние на кома… или нещо по-лошо. Смятам да съм изключително внимателен, но рискът остава.

Първият сеанс на хипноза беше проведен на двайсет и седми декември, а следващият — в неделя, на двайсет и девети. И двата продължиха по четири часа. Пабло върна Джинджър ден по ден в предишните девет месеца, но не откри изкуствено създадени спомени.

В неделя Джинджър предложи той да я разпита за Доминик Корвези, писателят, чиято снимка й бе въздействала по изключително странен начин. Пабло я хипнотизира, убеди се, че разговаря с подсъзнанието й и я попита дали познава Корвези.

— Да — след кратко колебание отговори тя.

Пабло продължи да я разпитва предпазливо и старателно, но не изтръгна почти нищо от нея. Най-после Джинджър си спомни нещо.

— Той хвърли сол в лицето ми.

— Корвези е хвърлил сол върху теб? Защо?

— Не… си спомням.

— Къде се случи това?

Тя се намръщи и когато той повтори въпроса, се затвори в себе си, изпадайки в онова страшно състояние на кома. Пабло побърза да я върне в реалността, като я увери, че няма да я разпитва повече за Корвези, и Джинджър постепенно реагира на обещанието му.

Тя явно познаваше Доминик Корвези. И срещата с него беше свързана със спомените, които бяха заличени в паметта й.

По време на следващите два сеанса Пабло върна Джинджър още осем месеца назад, в края на юли, по миналото лято, но не попадна на тънки като хартия, рехави спомени, които да покажат намесата на специалистите по контрол на съзнанието.