Дийн Кунц - Непознати

Той угаси лампата на нощното шкафче и се пъхна под завивките. Светещите червени цифри на дигиталния часовник показваха дванайсет петдесет и осем. Доминик се вторачи в тавана, запита се в какво се бе забъркал там, по пътя, по миналото лято и зачака сънят да дойде.

Телефонът не иззвъня. Ако номерът му беше вписан в указателя, по това време Доминик можеше да чуе гласа на една самотна и уплашена млада жена от Бостън. Обаждането щеше драстично да промени събитията през следващите няколко седмици и да спаси живота на неколцина човека.

Фей лежеше в стаята за гости в къщата на единствената си дъщеря и слушаше равномерното дишане на съпруга си Ърни, който спеше и мънкаше нещо. Тя се бе събудила преди няколко минути, когато той извика и неспокойно се размърда. Фей се надигна на лакът и напрегна слух, опитвайки се да разбере какво казва Ърни. Той повтаряше една и съща дума. Паническата настойчивост в гласа му изнерви Фей. Тя се наведе над него.

Изведнъж Ърни обърна глава и думите му станаха ясни, макар и не по-малко загадъчни.

— Луната, луната, луната, луната…

Джорджа сложи Марси да легне при нея, защото смяташе, че не е разумно да я оставя сама след обезпокоителните случки през деня. Тя не успя да си почине добре, защото цяла нощ момиченцето, изглежда, сънува кошмари, изритваше чаршафите си, въртеше се и се мяташе, сякаш се опитваше да се освободи от ръце, които я държаха, и говореше насън за лекари и игли. Кръвта на Джорджа се смрази от страх.

Сутринта щеше да заведе Марси на лекар. Като се имаше предвид необяснимия й страх от лекари, момиченцето можеше да направи ужасна сцена, но Джорджа се уплаши и реши на всяка цена да потърси медицинска помощ.

След гневния изблик на Марси и паниката й, когато дядо й я закачаше, че ще я закарат в болница, празникът се бе провалил. Марси бе обзета от толкова силен страх, че се напишка и в продължение на десет петнайсет минути се съпротивляваше и отблъскваше опитите на Джорджа да я преоблече. Детето пищеше, драскаше с нокти и риташе. Накрая настроението й се подобри и Марси отиде в банята. Но момиченцето приличаше на възкръснал мъртвец. Лицето й беше отпуснато, а очите — безизразни, сякаш преминавайки през нея, ужасът бе взел със себе си силата и разсъдъка й.

Псевдокататоничното 7 7 Кататония — неподвижност, ступор, кататония. — Б.пр. й състояние продължи почти час. Джорджа се обади по телефона, за да се свърже с доктор Безанкур, педиатърът, който лекуваше Марси в редките случаи, когато се разболееше. Мери и Пит безуспешно се опитваха да изтръгнат усмивка или поне дума от изпадналото в ступор дете. Но Марси се държеше така, сякаш беше глухоняма. Джорджа си спомни статиите, които бе чела за деца, страдащи от аутизъм, но не можа да си спомни дали това заболяване се проявява още в ранното детството или е възможно едно напълно нормално момиченце на седем години изведнъж да се затвори в себе си и завинаги да се изолира от външния свят.

Но постепенно Марси излезе от унеса. Започна да отговаря на въпросите на Мери и Пит, макар че едносричните думи, произнесени с безизразен, монотонен глас бяха почти толкова обезпокоителни, колкото писъците й преди това. Смучейки палеца си — нещо, което не бе правила най-малко две години, Марси отиде в хола, за да играе с новите играчки. През по-голямата част от следобеда тя игра без видимо удоволствие. Лицето й беше леко намръщено. Джорджа беше обезпокоена от тази промяна, но изпита облекчение, като видя, че дъщеря й вече не проявява интерес към „Чичо Доктор“.

В четири и половина момиченцето престана да се мръщи и отново започна да общува. Настроението й се повиши.

— Тя само се опитва да ни даде да разберем, че е обидена и объркана — прошепна Мери, докато вървеше към колата. — Марси не разбира защо баща й я е напуснал и в момента се нуждае от специално внимание и обич. Това е всичко.

Но Джорджа знаеше, че проблемът е по-неприятен. Тя не се съмняваше, че Марси е смутена от поведението на баща си, дълбоко засегната от заминаването му и изпълнена с нерешени конфликти. Но нещо друго и необяснимо измъчваше детето и Джорджа се страхуваше от това.

Скоро след като Мери и Пит си тръгнаха, момиченцето започна да играе с „Чичо Доктор“ със същата изнервяща напрегнатост като преди и когато дойде време за лягане, поиска да вземе комплекта със себе си. И сега детето сънуваше и бълнуваше за лекари, медицински сестри и игли.