Дийн Кунц - Непознати

После, на втори януари, Джинджър го помоли да я разпита за съня й от предишната нощ, който не си спомняше. За четвърти път от Коледа насам тя бе извикала насън „Луната!“ с такава настойчивост, че събуди всички в „Пазител на залива“.

— Мисля, че са ме ограбили от спомена за мястото и времето. Хипнотизирай ме и може би ще научим нещо.

Но когато Пабло я върна към съня от предишната нощ, Джинджър отказа да отговаря на въпросите му и изпадна в още по-дълбок сън от хипнотичния транс. Пабло отново бе задействал спусъка на „блокажа Азраел“ и това беше сигурно доказателство, че сънищата й съдържат онези забравени спомени.

В петък Джинджър и Пабло не се срещнаха. Той трябваше да прочете още неща за блокирането на паметта и да помисли, за да реши как най-добре да подходи към проблема.

Пабло бе записал на касетофон всичките пет сеанса след Коледа. Седна зад бюрото в кабинета си и часове наред ги слуша, търсейки дума или промяна в гласа на Джинджър, която да открои определен отговор.

Пабло не откри нищо шокиращо, макар да забеляза, че в тона й се прокрадна лека нотка на безпокойство, когато пътуването в миналото стигна до трийсет и първи август по миналото лято. Това не беше кой знае какво, но Пабло отново прослуша записите, долови схема на постоянно засилващо се безпокойство и реши, че се доближава до събитието, дълбоко скрито под „блокажа Азраел“.

Ето защо, по време на шестия сеанс в събота, четвърти януари, той не се изненада, когато пробивът се осъществи. Както обикновено, Джинджър седеше на едно от креслата до прозореца, отвъд който валеше ситен сняг. Сребристорусите й коси блестяха с призрачна светлина. Когато Пабло я върна в юли по миналата година, тя се намръщи и гласът й се превърна в изпълнен с напрежение шепот. Той разбра, че Джинджър се приближава до момента на забравеното изпитание.

Пабло вече я бе върнал назад във времето — месеците на специализацията й в болница „Мемориъл“ и после на трийсети юли, понеделник, когато Джинджър за пръв път се яви на дежурство пред Джордж Ханаби. Това беше преди повече от седемнайсет месеца. Спомените й останаха ясни и подробни. Пабло я върна на двайсет и девети, двайсет и осми, двайсет и седми, двайсет и шести, двайсет и пети и двайсет и четвърти юли, когато Джинджър се настаняваше в новия си апартамент, разопаковаше мебелите и пазаруваше. На осемнайсети юли бе пристигнал камионът с вещите за домакинството й от Пабло Алто, Калифорния, където бе живяла предишните две години.

На седемнайсети юли Джинджър бе дошла с кола в Бостън и бе наела стая в „Холидей Ин“.

— С кола? Шофирала си дотам чак от Станфорд?

— Това беше първата ми ваканция. Исках да шофирам и да разгледам част от страната — отговори Джинджър, но със злокобен глас, сякаш говореше за пътуване в ада.

Пабло започна да я връща в дните на пътуването покрай северната част на Скалистите планини, през Юта и в Невада, докато стигнаха до вторник сутринта, десети юли. Предишната нощ Джинджър бе отседнала в мотел и когато Пабло я попита за името му, през тялото й премина тръпка.

— „С-спокойствие“.

— Мотел „Спокойствие“? Къде се намира? Опиши го.

Тя стисна ръце в юмруци.

— На петдесет километра от Елко, на междущатска магистрала 80.

Заеквайки и без желание, Джинджър описа мотел „Спокойствие“ и грила. Нещо в онова място я ужасяваше. Всеки мускул в тялото й се напрегна.

— Нощувала си в мотела на девети юли. Това е било понеделник. Добре. Сега е понеделник, девети юли. Току-що пристигаш в мотела. По кое време на деня идваш?

Отначало тя не отговори и се разтрепери още по-силно, после каза:

— Не пристигнах там в понеделник, а в петък.

— В петък? — сепна се Пабло. — Стояла си в мотел „Спокойствие“ от петък, шести юли, до понеделник, девети юли? Четири денонощия в онзи малък мотел насред дивата пустош? Защо си стояла там толкова дълго?

— Защото беше спокойно. В края на краищата бях във ваканция — монотонно отговори Джинджър. Гласът й ставаше все по-странен, престорен и безизразен. — Нуждаех се от почивка и там беше идеалното място да се отпусна.

Възрастният илюзионист погледна искрящия сняг, който валеше навън в мрачния, сив следобед и внимателно обмисли следващия си въпрос.

— Ти каза, че в мотела не е имало плувен басейн, а и стаите, които описа, не са били луксозни. Предназначени са за кратко пребиваване. Какво си правила четири дни там, в дивата пустош, Джинджър?

— Вече казах. Почивах си. Само това. Дремех. Прочетох няколко книги. Гледах телевизия. Образът там е хубав, защото имат сателитна антена на покрива. — Начинът й на говорене коренно се промени и сега тя сякаш четеше сценарий. — След две напрегнати години в Станфорд се нуждаех от няколко дни на пълна почивка, без да правя нищо.