Дийн Кунц - Непознати

Преди да го завладее тази обсебеност, Зебедая Ломак беше здрав и в добра физическа форма. Но докато интересът му към луната се засилваше, той престана да прави гимнастика и започна да се храни непълноценно — сладкиши, сладолед, бисквити и сандвичи, защото вече нямаше време да готви свястна храна. Нещо повече, луната не само го интригуваше, но и го смущаваше, изпълваше го не само с почуда, но и със страх, затова Зеб стана нервен и се успокояваше, като хапваше нещо. Той напълня и мускулите му се отпуснаха, макар че смътно съзнаваше за физическите промени, които ставаха с него.

В началото на октомври Зеб непрекъснато мислеше за луната и я сънуваше. Из цялата му къща бяха залепени стотици изображения на лунната повърхност, изрязани от списания, вестници и книги по астрономия. По време на едно от редките си излизания той видя огромен плакат на луната — цветна снимка, направена от астронавти — и си купи петдесет екземпляра — достатъчно, за да облепи тавана и всички стени в хола. Зеб сложи плакати дори на прозорците. Той изнесе мебелите и превърна празното помещение в планетариум. Понякога лягаше по гръб на пода и в захлас се вторачваше в онези петдесет луни, обзет от изумление и същевременно от необясним ужас — чувства, които не проумяваше.

В Коледната нощ, докато лежеше и гледаше стотината изображения на луната, Зеб изведнъж забеляза нещо, написано на едно от тях. Една-единствена дума. „Доминик“. Зеб разпозна собствения си почерк, но не си спомняше да е написал това име върху снимката на луната. После съзря друго име, надраскано на друг плакат. „Джинджър“. А сетне — трето. „Фей“. И четвърто — „Ърни“. Зеб разгледа останалите плакати, но не видя повече имена.

Освен че не си спомняше да ги е написал, той не можеше да се сети и за никой познат на име Доминик, Джинджър или Фей. Зеб познаваше неколцина човека на име Ърни, но никой от тях не му беше близък приятел, и появата на това име върху плаката с луната не беше по-малко загадъчна от другите. Докато гледаше имената, Зеб започна да става все по-неспокоен, защото изпита странното чувство, че познава онези хора и те са изиграли ужасно важна роля в живота му, и запазването на разсъдъка и на живота му зависи от това да си спомни кои са.

Внезапно в паметта му изплава някакъв отдавна забравен спомен и Зеб интуитивно осъзна, че ако си спомни самоличността на онези четирима човека, ще разбере какъв е произходът на налудничавия му интерес и същевременно неясен страх от луната. Но паниката му се засили и той започна да се поти и да трепери неудържимо.

Зеб отмести поглед от плакатите, изведнъж ужасен от вероятността, че може да си спомни всичко това, и хукна към кухнята, подтикван от мъчителен глад, какъвто изпитваше винаги, когато беше нервен. Той отвори вратата на хладилника и се стресна, като видя, че лавиците са празни. Вътре имаше само мръсни чинии и празни пластмасови и картонени кутии от храна за вкъщи. Зеб погледна в камерата за дълбоко замразяване и съзря само скреж.

Той се опита да си спомни кога за последен път бе ходил в супермаркета. Оттогава трябва да бяха минали дни или дори седмици. Зеб не можеше да си спомни колко, защото в доминирания му от луната свят времето вече нямаше значение. И откога не бе ял? Той смътно се сети, че хапна пудинг, но не беше ясно дали това е било днес или преди два дни.

Зебедая Ломак беше толкова потресен от това ново развитие на нещата, че съзнанието му се проясни за пръв път от няколко седмици. Огледа кухнята и издаде сподавен звук на погнуса и ужас, защото видя в каква кочина живее. Подът беше отрупан с боклуци — лепкави кутии от плодови сокове, от овесени ядки, от мляко, десетки празни пликчета от пържени картофи и опаковки от бонбони и шоколадови десерти. И хлебарки. Черните буболечки пъплеха, припкаха, провираха се през боклуците, търчаха по пода, катереха се по стените и се криеха в мивката.

— Господи — с дрезгав глас промълви Зеб. — Какво се е случило с мен? Какво правя? Какво ми има?

Той докосна лицето си и трепна от изненада, когато установи, че има брада. Зеб винаги беше гладко избръснат. Изпадна в паника и се втурна в банята, където се погледна в огледалото и видя непознат — мръсно лице, сплъстени коси, бледа, мека и отпусната кожа, осеяна с остатъци от храна и мръсотия брада на две седмици и обезумели очи. Тялото му вонеше толкова противно, че Зеб едва не се задави от собствената си миризма. Явно не се беше къпал от седмици.