Дийн Кунц - Непознати

— Какво казаха за това асистентът ви и медицинската сестра?

— Странното е, че… не разговаряхме много по този въпрос. Не знам защо не го обсъдихме подробно. Може би не говорихме за това, защото… живеем в епохата на разума, където чудесата са неприемливи.

— Колко тъжно, ако е истина.

— Отче, ако има Господ, защо е спасил точно това ченге?

— Защото е добър човек.

— Нима? Виждал съм да умират стотици добри хора. Защо този беше спасен, а другите — не?

Отец Висажик придърпа стола си по-близо до хирурга.

— Вие бяхте откровен с мен, докторе, затова и аз ще бъде прям. Зад случилото се съзирам нечовешка сила. Присъствие. И това Присъствие е свързано не с Уинтън Толк, а с Брендън Кронин, човекът… свещеникът, който е оказал първа помощ на полицая в магазина за сандвичи.

Бенет Сънфорд примига учудено.

— Но вие нямаше да мислите така, ако…

— Ако Брендън не беше свързан с още едно чудо.

Без да споменава името на Емелийн Холбърг, Стефан му разказа за оздравяващите крайници на момиченцето, което доскоро беше парализирано от болест на костите.

Вместо да почерпи надежда от думите на свещеника, Бенет Сънфорд стана още по-унил. Отчаянието му беше странно.

— Докторе, може би пропускам нещо, но ми се струва, че имате основателна причина да се радвате. Имали сте привилегията да станете свидетел на Божие дело. Защо сте толкова потиснат? — попита отец Висажик, раздразнен от мрачното настроение на лекаря.

— Роден съм и възпитан като лютеран, но от двайсет и пет години съм атеист. И сега…

— Разбирам.

Доволен и щастлив, Стефан се залови да възвръща вярата в Бога на доктор Бенет Сънфорд. Свещеникът съвсем не подозираше, че преди денят да свърши, еуфорията му ще се разсее и ще преживее горчиво разочарование.

Зебедая Ломак не бе предполагал, че животът му ще свърши с кърваво самоубийство на Коледа, но в онази нощ бе паднал толкова низко, че жадуваше да сложи край на съществуването си. Той зареди пушката си, сложи я на мръсната и разхвърляна кухненска маса и се закле, че ще я използва, ако до полунощ не се отърве от проклетата луна.

Странният му интерес към луната започна да се проявява по миналото лято, макар че отначало изглеждаше невинен. Към края на август онази година Зеб придоби навика да излиза на задната веранда на уютната си малка къща, да наблюдава луната и звездите и да пие бира. В средата на септември той си купи телескоп и няколко книги за любители астрономи.

Зеб се изненада от внезапното си влечение към луната и звездите. През по-голямата част от петдесетте си години Зебедая Ломак, комарджия професионалист, не бе проявявал интерес към нищо друго, освен към картите. Той действаше в Рино, Лейк Таху и в Лас Вегас и от време на време в някой от по-малките центрове на хазарта като Елко и Булхед Сити, като играеше покер с туристи и местни кандидати за шампиони в тази игра. Зеб не само беше добър с картите, но и ги обичаше — повече от жените, алкохола и яденето. Дори парите не бяха важни за него, а само страничен продукт от играта на карти. Най-важното беше да играе.

Докато Зебедая Ломак не купи телескопа и не се побърка.

В продължение на два месеца той го използваше само от време на време като любимо занимание. После си взе още няколко книги по астрономия. Но миналата Коледа Зеб започна да съсредоточава вниманието си не толкова върху звездите, колкото върху луната и тогава му се случи нещо странно. Новото хоби скоро стана интересно като покера и Зеб започна да отлага планирани екскурзии до казината, за да изучава лунната повърхност. През февруари той не откъсваше очи от телескопа всяка нощ, когато луната се виждаше. През април книгите за луната в колекцията му наброяваха стотина и Зеб отиваше да играе карти само два-три пъти седмично. В края на юни книгите станаха петстотин й той облепи стените и тавана в спалнята със снимки на луната, изрязани от стари вестници и списания. Зебедая престана да играе карти и започна да живее от спестяванията си. Интересът му към всичко, свързано с луната вече не приличаше на хоби, а се превръщаше в маниакална обсебеност.

До септември колекцията му се увеличи на хиляда и петстотин заглавия. Книгите бяха натрупани на купчини из цялата къща. През деня Зеб четеше за луната, но по-често седеше и часове наред гледаше снимките, без да може да разбере, нито да устои на привличането й, докато хребетите и равнините й станаха познати като петте стаи на къщата му. В нощите, когато луната се виждаше, той я наблюдаваше през телескопа, докато очите му кървясваха, подпухваха и се затваряха от умора.