Дийн Кунц - Непознати

— Да се разоблича? — учуди се Брендън. — Какви ги говориш?

— Давай — повтори Фолкърк.

Брендън не чака да го подканят още, коленичи до ранения мъж в снега и разкопча връхната му дреха. Кръвта бе напоила пуловера на две места — точно под лявото рамо и ниско вдясно на няколко сантиметра над колана. Брендън надигна пуловера и сложи ръце на раната над стомаха, защото изглеждаше по-сериозна от другата. Но не знаеше какво да направи после. Не си спомняше какво бе мислил и чувствал, докато лекуваше Емелийн и Уинтън. Какво задействаше лечителските му способности? Брендън усещаше как кръвта на непознатия изтича през пръстите му и болезнено съзнаваше, че животът му свършва, но не можеше да съсредоточи чудодейната сила. Отчаянието му се превърна в гняв срещу собственото му безсилие и глупост и срещу несправедливостта на смъртта.

Изведнъж Брендън усети затопляне в дланите си и разбра, че червените кръгове отново са се появили.

„Моля те — помисли той. — Нека да го излекувам.“

И тогава Брендън за пръв път почувства как загадъчната енергия в него се влива в ранения мъж. За разлика от преживяването му с Емелийн и Уинтън, сега той осезателно усещаше как плътта на непознатия зараства.

Брендън бе започнал не само съзнателно да използва вълшебната си дарба, но чувстваше, че силата се увеличава. След няколко секунди мъжът мигна и очите му се фокусираха. И когато вдигна ръце от огнестрелната рана, младият свещеник бе възнаграден с гледка, която го накара да затаи дъх и зарадва сърцето му. Кървенето бе спряло. Гилзата се издигна от тялото на непознатия, сякаш изтласкана от вътрешен натиск, и свистейки, изскочи от плътта. Раната започна да се затваря.

Брендън бързо сложи ръце на по-малката рана на рамото на мъжа и изведнъж усети как вторият куршум, който не бе проникнал дълбоко като първия, излиза от разкъсаната плът и пада в дланта му.

През тялото на младия свещеник премина победоносна тръпка. Той изпита непреодолимо желание да отметне назад глава и да се засмее, защото бе победил смъртта.

Очите на пострадалия се проясниха. Отначало той погледна озадачено Брендън, сетне явно го позна и ужасено каза:

— Стефан… Отец Висажик.

Това познато и обичано име, произнесено от устата на непознат, стресна Брендън и го изпълни с необясним страх за наставника му.

— Какво? Какво за отец Висажик?

— Той сигурно се нуждае от помощта ти повече от мен. Побързай!

За миг Брендън не разбра какво му казва мъжът. После ужасен осъзна, че шофьорът на надупчения от куршуми джип трябва да е Стефан. Но това беше невъзможно. Как се бе озовал тук отец Висажик? Кога бе дошъл? Защо? С каква цел?

— Побързай — повтори непознатият.

Брендън скочи, мина покрай полковник Фолкърк и ефрейтора и заобиколи джипа. Но вратата на шофьора не искаше да се отвори. Изглежда, беше заключена. Или повредена от изстрелите. Брендън изпадна в паника и задърпа дръжката, но напразно. После се съсредоточи и й внуши да се отвори. Скърцайки и стържейки, вратата падна от изкривените панти. Тялото, което се бе прегърбило над волана, бавно започна да се свлича на земята.

Брендън сграбчи отец Висажик, измъкна го от джипа и го сложи да легне на студения сняг. Той видя лицето на пастора и промълви:

— О, Господи, не.

Очите на Стефан бяха безизразни, невиждащи и неподвижни. Брендън видя и кървавата бразда от ъгъла на дясното око до ухото. Тази рана не беше смъртоносна, но в гърлото на отец Висажик зееше огромна дупка, запълнена с разкъсана плът и съсирена кръв.

Брендън сложи треперещите си ръце на гърлото му. Дълбоко в себе си той почувства как силата извира от него и стига до изстиващото тяло на човека, когото обичаше и уважаваше.

Брендън използва цялата си загадъчна дарба, за да възвърне живота на Стефан, но скоро разбра, че чудото изисква взаимност между лечителя и пострадалия. Странно, но оздравяването беше двустранен процес. А животът в отец Висажик бе угаснал. Той бе починал, преди Брендън да стигне до джипа. Лечебната сила не можеше да съедини увредената плът. Брендън можеше да лекува само ранени и болни, но не и да възкресява.

От гърдите му се изтръгна скръбно ридание. Но той отказа да се предаде на отчаянието. Брендън поклати глава, преглъщайки сълзите и опита отново, твърдо решен да възкреси мъртвеца, макар да знаеше, че няма да може.

Той неясно осъзна, че говори. После, след минута-две разбра, че се моли на Бога — нещо, което не бе правил наскоро.