Дийн Кунц - Непознати

Джак провери възела, хвана единия край на въжето с дясната си ръка, размаха го като ласо и хвърли куката, която описа дъга и падна на метър от целта.

Търпеливо намота въжето и я издърпа. Джак не се притесняваше, че може да задейства чувствителната на натиск алармена система, защото куката не беше достатъчно тежка. След минута-две той опита отново.

Вторият път Джак я хвърли там, където искаше — на набелязания клон. После опъна въжето и завърза другия му край за най-близкия стълб на оградата.

Джак подскочи, хвана въжето с две ръце, сетне прехвърли и краката си и ги кръстоса. Лицето му беше обърнато към небето, а гърбът — успоредно на земята. Сетне протегна ръце, придърпа се сантиметър по сантиметър и започна да се изтласква по въжето. Той демонстрира техниката на Доминик и Джинджър и преди да стигне до опасната зона, скочи на земята.

Доминик се хвана с двете си ръце за въжето още с първия подскок, но му трябваше цяла минута, докато преметне и краката си.

Джинджър беше само метър петдесет и пет и трябваше да я повдигнат, за да стигне до въжето. Но за изненада на Джак, тя веднага успя да кръстоса глезени.

— В много добра форма си — отбеляза Джак. — Аз ще мина пръв с двете най-тежки раници. За вас ще остане по една. Джинджър, ти ще бъдеш втора, а Доминик — последен. Дръжте краката си кръстосани около въжето и, за Бога, не пускайте ръцете си, докато се изтласквате. Опитайте се да стигнете до дървото, но ако ръцете и краката ви не издържат, може да скочите три-четири метра преди бора. Жиците на алармената система вероятно свършват там.

— Ще стигнем до дървото — уверено каза Джинджър. — Разстоянието е само десетина метра.

— Само след три метра ще имате чувството, че ръцете ви ще излязат от ставите — рече Джак. — А след четири-пет метра ще имате чувството, че наистина са излезли.

Нещо в реакцията на Брендън Кронин към смъртта на отец Висажик стресна Лийланд Фолкърк. Когато младият свещеник поиска време и уединение, за да даде последно причастие, в очите му пламтеше негодувание, а в гласа му прозвуча такава тъга, че човешката му същност не предизвика съмнение.

Страхът на Лийланд от извънземна зараза и обладаване беше неизчерпаем и го изяждаше жив. В космическия кораб той бе видял странни неща, които оправдаваха параноята му. Но дори на Фолкърк му беше трудно да повярва, че мъката на Кронин е изкусна игра на извънземен в човешка външност.

Но въпреки това с необикновените си способности Кронин беше един от двамата главни заподозрени, че са обладани. Другият беше Доминик Корвези. Откъде произлизаха лечителската дарба и телекинезата, ако не от кукловод, вселил се в човешките им тела?

Лийланд беше объркан.

Той се отдалечи от коленичилия свещеник, после спря, поклати глава и се опита да проясни мислите си. Фолкърк погледна останалите шестима свидетели, изправени до джипа на Джак Туист, хората си, раздвоени между необходимостта да изпълнят дълга си и объркването, и непознатия, който беше жив и здрав. Излекуването му беше чудо и повод за празнуване, а не за страх, благословия, а не проклятие. Но Лийланд знаеше какво има в Тъндър Хил и това поставяше нещата в различна светлина. Излекуването беше измама и хитра заблуда, за да го накарат да мисли, че ползата от сътрудничеството с врага е голяма и не оправдава съпротивата. Те предлагаха край на болката. И вероятно край на смъртта, освен внезапната, която не можеше да бъде избегната. Но Фолкърк знаеше, че болката е същината на живота. Беше опасно да се мисли, че е възможно бягство от болката. Подобни надежди неизменно рухваха. А болката от разбитите на пух и прах надежди беше по-силна, отколкото, ако събереш сили и я издържиш. Лийланд смяташе, че физическото, психическото и емоционалното страдание е същината на човешкото състояние, и оцеляването и запазването на разсъдъка зависят от издръжливостта на болка. Човек бе предопределен да заяква от болката, за да не бъде победен от нея и всеки, който предлагаше нещо, извън пределите на човешкото познание, трябваше да бъде посрещнат с недоверие и презрение.

Полковник Фолкърк вече не беше объркан.

Големият военен камион имаше метални пейки. Трупът на отец Висажик беше завързан с ремъци за една от тях, а на останалите седяха Джорджа, Марси, Брендън, Ърни, Фей, Санди, Нед и Паркър. Полковник Фолкърк бе плъзнал резето от външната страна. Трясъкът накара Джорджа да си представи затворнически килии и я изпълни с отчаяние. На тавана имаше лампа, но Фолкърк не заповяда да я запалят, затова бяха принудени да пътуват на тъмно.