Дийн Кунц - Непознати

Брендън се молеше не инстинктивно и несъзнателно, с целия си плам и убеденост, комбинацията от необикновените му способности и Божията намеса да съживят отец Висажик. В този мрачен миг Брендън възвърна вярата си в Бога. Той вярваше с цялото си сърце и душа. Господ никога не отказваше да направи нещо в името на любовта и раната може би щеше да заздравее и пасторът да стане.

Брендън държеше ръце на ужасната рана и умоляваше Господ, но отец Висажик продължаваше да лежи неподвижно. Безжизнените му очи, някога изпълнени със сърдечност, топлота, интелигентност и обич се бяха вторачили, без да мигат, в нещо отвъд този свят.

Най-сетне Брендън трябваше да се примири, че такава е била волята Божия.

Гласът му потрепери. Той хвана отпуснатата ръка на Стефан и се вкопчи в нея като изгубило се дете. Сърцето му се изпълни с мъка.

Полковник Фолкърк се наведе над него.

— Е, силата ти има граници, а? Хубаво. Беше полезно да го науча.

Брендън вдигна глава и погледна грубо изсеченото лице и странните, сякаш прозрачни очи, и не почувства страха, който преди малко полковникът бе предизвикал в него.

— Той умря, без да има възможност да се изповяда. Аз съм свещеник. Ще стоя тук и ще направя каквото трябва. И когато приключа, ще се присъединя към другите. Единственият начин да ме помръднеш оттук е, ако ме влачиш или убиеш. Ако не можеш да чакаш, тогава ще трябва да ме застреляш в гръб.

С мокро от сълзите и от снега лице Брендън се обърна към отец Висажик, пое дълбоко въздух и установи, че без колебание произнася латинските думи на молитвата.

Джак, Доминик и Джинджър без усилие се провряха през дупката в стоманената мрежа.

Джак огледа терена с прибора за нощно виждане, търсейки камери за наблюдение и алармени системи с фотоклетки и сензори. Той видя два стълба, на които бяха монтирани камери, покриващи от различни ъгли тази част от периметъра на Тъндър Хил. Но обективите им сигурно бяха заскрежени. Той не забеляза детектори за движение.

Джак извади уред с размерите на портфейл — усъвършенстван вариант на волтметър, който регистрираше електрически ток от жици, заровени на петдесет сантиметра под земята. Джак бавно измина едва три метра, когато детекторът започна тихо да пиука и да проблясва с кехлибарена светлина.

Той мигновено спря, отстъпи няколко крачки назад и повика при себе си Джинджър и Доминик.

— На четири-пет сантиметра под земята има чувствителна на натиск алармена система. Започва на около три метра от оградата и съм сигурен, че минава по целия периметър на склада. Системата представлява плетеница от жици, по които минава електричество с нисък волтаж. Направена е така, че някои от жиците се прекъсват, когато върху тях стъпи нещо или някой с тегло, да речем, двайсет и пет килограма. Тежестта на снега не им влияе, защото е разпределена равномерно. Активира се от локализиран натиск като например стъпка на човек.

— Колко е широка плетеницата? — попита Джинджър.

— Най-малко два и половина-три метра. Искат да са сигурни, че ако дойде умник като мен и открие системата, ще бъде невъзможно да я прескочи.

— Не знам за вас — рече Доминик, — но аз не мога да прелетя.

— Не съм много сигурен… Ако си имал време да изследваш способностите си… Щом можеш да вдигаш столове, защо да не можеш да издигнеш и себе си? — попита Джак, после видя, че предложението му стресна Доминик, и добави: — Но ти не си имал време да се научиш да контролираш дарбата си, затова ще разчитаме на онова, с чиято помощ стигнахме дотук.

— Какво? — попита Джинджър.

— Гениалността ми — ухили се Джак. — Ето какво ще направим. Ще вървим покрай оградата, докато видим някое голямо дърво на десетина метра отвъд алармата.

— И после? — попита Доминик.

— Ще видите.

— Ами ако няма дърво? — попита Джинджър.

— Мислех те за по-голям оптимист, докторе. Щом казвам, че ни трябва дърво, очаквам да ми отговориш: „Да, ще намерим цяла гора.“

Тримата видяха подходящо дърво само триста метра по-нататък. Огромният бор беше дебел и широко разклонен, извисяваше се на двайсет и пет метра и беше на десет-дванайсет метра от оградата.

Използвайки отново прибора за нощно виждане, Джак огледа масивния бор, докато видя клон, какъвто му бе необходим. Той прибра уреда и извади нещо, което приличаше на котва с четири куки. Джинджър и Фей я бяха купили от Елко заедно с другите неща. За куката беше завързано найлоново въже, дълго трийсет метра, и предназначено за алпинисти.