Дийн Кунц - Непознати

— Имаш предвид… способностите на Брендън и Доминик?

— Да. Случило се е нещо повече, отколкото само обикновен контакт.

Джипът стигна до върха на поредния хълм и започна да се спуска по склона. Въпреки завесата от сняг, Стефан видя фаровете на четири превозни средства, които бяха спрели напреки на Виста Вали Роуд.

Докато караше към тях, отец Висажик бързо разбра, че ще има неприятности.

— Картечни пистолети! — извика Паркър.

Стефан видя, че двама от мъжете пред тях държат на прицел седем човека — шестима възрастни и едно дете, които се бяха наредили до джип „Чероки“. Около тях стояха още десет мъже. Явно бяха военни, защото бяха облечени в еднакви бели, зимни униформи. Отец Висажик разбра, че това са същите хора, които са замесени в затварянето на магистрала 80 тази вечер и преди осемнайсет месеца.

Те се обърнаха към него и Паркър, изненадани, че са ги прекъснали.

Стефан изпита желание да направи обратен завой, да настъпи до пода педала за газта и да избяга, но знаеше, че няма смисъл. Щяха да тръгнат след него.

Той изведнъж позна единия от хората, изправени пред джипа.

— Това е той, Паркър! Брендън!

— Другите трябва да са хората от мотела — рече Фейн, наведе се и разтревожено се вторачи през предното стъкло. — Но не виждам Доминик.

Сега, след като бе забелязал Брендън, отец Висажик се отказа от идеята да избяга. Но за съжаление не беше въоръжен. От друга страна, тъй като беше свещеник, той едва ли би използвал оръжие, дори да го имаше. Без да изпитва желание да атакува, но и без да е в състояние да се върне, Стефан продължи да кара бавно надолу, като трескаво се опитваше да измисли някакъв ход на действие, който би променил нещата.

— Какво ще правим сега? — попита Паркър, който явно се тревожеше за същото.

Дилемата им беше решена от военните. За изумление на отец Висажик, единият от хората с картечни пистолети откри огън по тях.

Джак Туист насочи лъча на фенерчето към оградата от стоманена мрежа и бодлива тел по перилата на Тъндър Хил.

— По стоманената мрежа не минава електрически ток — каза той.

— Тогава защо са предупредителните табели? — попита Джинджър.

— Да плашат аматьорите. Но в бодливата тел са преплетени жици и ако опиташ да се прехвърлиш отгоре, ще станеш на пепел. Ще прережем мрежата в долната част.

Доминик бръкна в една от брезентовите раници, извади ацетиленовата горелка и я даде на Джак, който я запали и започна да пробива дупка в стоманената мрежа. Съскането на горящата газ беше по-силно от стенанията на вятъра. Синкавобелият пламък хвърляше странни отблясъци върху снега.

Нямаше опасност да ги видят от главния вход на военния склад, който се намираше нагоре по склона на хълма от другата страна на оградата. Ако Джак имаше право и охраната на склада беше предимно електронна, по периметъра не се разхождаха патрули. А в такова време и видеокамерите едва ли вършеха много работа, защото обективите им сигурно бяха заскрежени.

Разбира се, макар че искаха да влязат в склада и набързо да го огледат, нямаше да е трагедия, ако ги заловяха. В края на краищата това беше част от плана на Джак за привличане на вниманието към Тъндър Хил.

Доминик, Джинджър и Джак не бяха въоръжени. Оръжията бяха при другите в джипа, защото тяхното бягство беше особено важно. Ако противникът ги спреше, всичко щеше да се провали. Доминик се надяваше, че оръжията няма да им потрябват и вече благополучно са пристигнали в Елко.

Докато Джак прерязваше дупка в мрежата, призрачната светлина на ацетиленовата горелка привличаше все по-силно вниманието на Доминик и изведнъж свърза настоящето с миналото. Той отново започна да си спомня.

Третият реактивен самолет прелетя толкова ниско над покрива на грила, че Доминик се хвърли на земята. Беше убеден, че ще падне върху него, но изтребителят отново се издигна нагоре. Доминик понечи да се изправи, но над покрива на мотела изрева четвърти самолет, който се насочи към дивата пустош отвъд магистрала 80, накъдето се бяха насочили и другите. Но макар че самолетите отминаха, земята продължаваше да се тресе, а нощта се изпълни с непрестанна експлозия. Доминик помисли, че сигурно идват още изтребители, макар странното електронно свистене да ставаше все по-силно и пронизително. Звукът не приличаше на рев на реактивни двигатели. Доминик стана, обърна се и видя Джинджър Вайс, Джорджа и Марси. Джак бягаше към тях, а Ърни и Фей излизаха от рецепцията. И Нед, и Санди. И всички останали. Тътенът започна да звучи като падането на водата в Ниагарския водопад, но съчетан с трясъка на хиляди тимпани. Електронното свистене предизвиква усещането, че режат с трион темето му. Появи се странна сребристобяла светлина. Доминик погледна към небето и извика: „Луната! Луната!“ Изведнъж го обзе ужас и той залитна от изненада и страх…