Дийн Кунц - Непознати

— Защото мисли, че сме обладани. Проклет глупак.

Радиоуредбата изпращя и изсъска. Последва съобщение. Целият персонал — и военните, и цивилните — трябваше първо да отидат в склада за оръжие, където щяха да им бъдат раздадени револвери, и после в жилищните си помещения и да чакат понататъшни инструкции.

— Когато всички се приберат в жилищните си помещения, ще им кажа, че Фолкърк е заповядал да стоят там, но идеята да бъдат въоръжени е моя. Ще ги предупредя, че поради причини, които ще са ясни за някои и загадка за други, всички сме в опасност от Фолкърк и командосите му от ОСРВК. После, ако полковникът изпрати подчинените си да обсадят персонала и да ги разстрелят, моите хора ще могат да отвърнат на стрелбата. Надявам се, че ще го спрем, преди да е отишъл твърде далеч.

— И аз ли ще получа оръжие?

Алварадо стана и се приближи до вратата, но не я отвори.

— Най-вече ти. Сложи си лабораторната престилка, за да не се вижда револверът. Ако Фолкърк заповяда елиминирането ни, смятам да го застрелям. Но преди това ще ти дам знак с кодова дума да убиеш Хорнър. Трябва да премахнем и двамата, защото, ако му се предостави възможност, Хорнър ще ме убие, когато открия огън по Фолкърк. А е необходимо да оцелея, не само защото твърде много обичам кожата си, но и защото съм генерал и трябва да съумея да накарам хората на Фолкърк да ми се подчинят, след като командирът им умре. Ще го направиш ли, Майлс? Можеш ли да убиеш човек?

— Да. Мога да натисна спусъка, ако това означава да спра Хорнър. И аз те смятам за добър приятел, Боб. Но не само заради шаха и покера, а и защото си чел Т.С. Елиът.

— „Мисля, че сме на улицата на плъховете, където мъртвите са загубили костите си“ — изрецитира Боб Алварадо, тихо се засмя, отвори вратата и застана на прага. — Каква ирония! Много отдавна баща ми се притесняваше, че интересът ми към поезията ще ме направи женствен. Но аз станах генерал и в критични моменти поезията ми помага да спасявам задника си. Ще дойдеш ли в склада за оръжия?

Бенел стана и се приближи до Алварадо.

— Нали съзнаваш, че Фолкърк действа от името на самия началник на генералния щаб на армията и дори на по-висши власти? Затова, след като го убиеш, ще имаш огромни неприятности с генерал Риденауър и може би дори с президента.

— Да му го начукам на Риденауър. И на политиците, и на блюдолизците генерали като него. Фолкърк ще отнесе със себе си в гроба новите кодове на компютъра на охраната, но въпреки това след няколко дни ще успеем да се измъкнем оттук, дори ако се наложи да демонтираме проклетия изход. И после… Съзнаваш ли, че ще станем двете най-известни личности на тази окаяна планета? Може би дори в цялата история на човечеството. Всъщност не се сещам за някой, съобщил такава важна новина на света… освен Мария Магдалина на Великден сутринта.

Отец Висажик караше джипа, защото имаше опит от Виетнам с такива превозни средства. Разбира се, той бе извършил онези подвизи в блата и джунгли, а не в снежна виелица. Но Стефан установи, че джипът се управлява еднакво и в двата вида условия. Отец Висажик контролираше волана със същата безразсъдност, незачитане на опасността, увереност и майсторство като в онези дни, когато беше под обстрел. Той знаеше, че Господ го е призвал да стане свещеник, защото от време на време църквата се нуждаеше от човек, който носи в душата си дух за приключения.

Магистрала 80 беше затворена и те се отправиха на север по шосе 51. Макар че пътят лъкатушеше насам-натам, джипът бавно се приближаваше до крайната цел — мотел „Спокойствие“.

Стефан разказа на Паркър за ГИПК и онова, което бе научил от Майкъл Джерано, с когото се бе свързал господин Хикс, приятелят на Джинджър Вайс.

— Полковник Фолкърк е единственият военен в тази комисия. ГИПК явно само прахосва парите на данъкоплатците. Това е научна група, която изследва въздействието на проблем, който по всяка вероятност никога няма да възникне. Комисията се състои от биолози, физици, антрополози, лекари, социолози и психолози. ГИПК означава Група за изучаване последиците от контакта. Опитват се да преценят какво ще бъде положителното и отрицателното въздействие върху хората от първия контакт с интелигентни същества от друг свят.

Дъхът на Паркър секна.

— Нима искаш да кажеш, че…

— Да — прекъсна го отец Висажик.

— Нещо е дошло… Нещо…

За пръв път, откакто се запознаха, Паркър не можеше да намери думи да се изрази.

— Да — рече Стефан. Макар че изумителната вест вече не беше новина за него, той разбираше какво изпитва художникът. — В онази нощ на шести юли нещо е слязло от небето.