Дийн Кунц - Непознати

Майлс се умълча за миг, после неспокойно се размърда на стола.

— Изглежда, Фолкърк най-сетне се е вразумил. Но защо ми е толкова трудно да го повярвам? Мислиш ли, че е истина?

Алварадо протегна ръка и затвори вратата.

— Може би ще е по-лесно да бъдем откровени един с друг, ако не виждаме лицата си. Кажи ми, Майлс, ти ли изпрати снимките на Корвези и на семейство Блок?

Бенел не отговори.

— Ние с теб сме приятели — продължи генералът. — Поне аз имам такова чувство. С никой друг не ми е било толкова приятно да играя шах и покер. Затова ще ти кажа, че… аз направих така, че Джак Туист да дойде тук.

— Как? Защо? — стресна се Майлс.

— Ами, също като теб, и аз знаех, че преградата в паметта на някои от свидетелите се руши и това им създава психологични проблеми. Ето защо, преди отново да промият мозъците им, реших да направя нещо, за да насоча вниманието им към мотела. Надявах се да предизвикам неприятности и укриването на тайната да стане невъзможно.

— Защо? — повтори Майлс.

— Защото в края на краищата реших, че не постъпваме правилно.

— Но защо прибягна до такъв метод на саботаж?

— Защото, ако бях направил публично изявление, щях да наруша заповедите. Това означаваше да зарежа кариерата си. Пък и… мислех, че Фолкърк ще ме убие.

Бенел се бе притеснявал за същото.

— Започнах с Туист, защото смятах, че подготовката му на командос от специалните сили и склонността му да предизвиква властите, биха го направили добър кандидат за организатор и водач на другите свидетели. От информацията, която излезе наяве по време на сеанса за изтриването на спомените му по миналото лято, научих за сейфовете му. Затова потърсих досието му и намерих имената на банките и кодовете. В досието имаше и копия на ключовете за сейфовете му. Фолкърк ги бе направил, в случай че се наложи да извади доказателства за престъпната дейност на Туист, за да го изнудва или да го изпрати в затвора. И аз направих копия. После, когато през декември бях в десетдневен отпуск, отидох в Ню Йорк с купчина пощенски картички на мотел „Спокойствие“ и сложих по една във всеки сейф. Той не ходи често в банките, само няколко пъти годишно, пък и хиляди хора имат сейфове там, затова никой не помнеше как изглежда Джак Туист и дали приличам на него. Беше много лесно.

— И гениално — каза Майлс и с възхищение и обич се вторачи в тъмния силует на приятеля си. — Туист трябва да се е шашнал, когато е видял картичките. А ако Фолкърк е надушил нещо, не е имало начин да разбере кой го е сторил.

— Особено след като пипах картичките с ръкавици. Не оставих отпечатъци. Смятах да се върна тук и да дам време на Туист да ги намери. После щях да отида в Елко и от обществен телефон анонимно да се обадя на други свидетели, да им дам нерегистрирания номер на Туист и да им кажа, че той знае отговора на психичните им проблеми. Това щеше да задвижи нещата. Но преди да стигна толкова далеч, някой друг изпрати бележки и моментални снимки на Корвези и на семейство Блок и започна нова криза. И аз като Фолкърк знаех, че онзи, който е изпратил снимките, трябва да е тук, в Тъндър Хил. Ще признаеш ли или аз съм единственият, изпаднал в настроение за изповед?

Майлс се колебаеше. Погледът му се спря на доклада за психологичния портрет на Фолкърк. Бенел потрепери и каза:

— Да, Боб. Аз изпратих снимките. Великите умове мислят еднакво, нали?

— Казах ти защо избрах Туист. И смятам, че знам защо си искал да въздействаш на семейство Блок. Те са местни жители и са в центъра на събитията. Но защо избра Корвези, а не друг?

— Той е писател и се предполага, че има буйно въображение. Анонимните бележки и странните снимки в пощенската му кутия вероятно биха привлекли интереса му по-бързо и по-силно, отколкото на всеки друг. Пък и първият му роман беше широко рекламиран, преди да излезе. Затова реших, че ако Корвези започне да търси истината, репортерите ще го изслушат.

— Много сме умни.

— Да, твърде умни. Но всичко стана много бавно. Трябваше просто да нарушим клетвата за запазването на тайната и да направим публично изявление, дори и това да означаваше да си навлечем гнева на Фолкърк и преследване от страна на правителството.

— Защо мислиш, че дойдох тук и се изповядах, Майлс?

— Нужен ти е съюзник срещу полковника. Защото не вярваш на онова, което е казал по телефона. Не мислиш, че той изведнъж се е вразумил. И едва ли ще доведе тук свидетелите, за да ги изследва.

— Фолкърк ще ги убие. И всички нас.