Дийн Кунц - Непознати

Ърни изведнъж осъзна, че мракът ги обгражда от всички страни. Стори му се, че тъмата наднича между милиардите снежинки и се приближава да го сграбчи…

Не. Имаше твърде много неща, от които си заслужаваше да се страхува, вместо да губи енергия за една глупава фобия. Макар да имаха компас, пак можеше да се изгубят във виелицата. Видимостта бе намаляла на няколко метра и можеше да излязат от пътя и да паднат в някоя скалиста пропаст.

„Страхувай се от онова, което си заслужава — помисли Ърни. — Не се боя от теб, мрак.“

Фей го погледна през рамо и той й се усмихна.

В същия миг Марси изпищя.

Доктор Майлс Бенел седеше на тъмно в кабинета си, размишляваше и се притесняваше.

На бюрото пред него имаше шест листа. През последните петнайсет месеца Бенел ги бе чел двайсет-трийсет пъти и помнеше дума по дума какво беше напечатано там. Това беше незаконно придобита разпечатка на психологическия портрет на Лийланд Фолкърк, открадната от компютърните досиета на персонала на ОСРВК.

Майлс Бенел, доктор по биология и химия, любител на физиката и антропологията, талантлив изпълнител на китара и пиано, автор на книги, вариращи от неврохистология до литературни анализи на поезия, познавач на хубави вина, почитател на филмите на Клинт Истуд и нещо като ренесансова личност от края на двайсети век, беше и компютърен запалянко със завидни умения. Той бе започнал да странства в сложната световна мрежа на електронната информация, още докато учеше в колежа. Преди осемнайсет месеца, когато работата му в проекта в Тъндър Хил го принуди често да контактува с Лийланд Фолкърк, Майлс Бенел реши, че полковникът е психично болен и би трябвало да бъде обявен за негоден за военна служба още като редник, ако не беше едно нещо. Фолкърк явно беше рядко срещан тип параноик и се бе научил да използва този особен вид лудост, за да се превърне в безотказно функциониращ робот, който изглеждаше и се държеше нормално. Майлс бе поискал да научи повече. Какво мотивираше Фолкърк? Какъв стимул би го накарал да избухне неочаквано? Отговорите можеше да бъдат намерени само в щаба на ОСРВК. Ето защо, преди шестнайсет месеца Бенел започна да използва компютъра, за да си проправи път към досието му във Вашингтон.

Първия път, когато прочете психологическия портрет, Майлс се уплаши, макар да си даваше сметка, че в Тъндър Хил може да му се наложи да работи с опасни и склонни към насилие хора като полковника. Имаше по-малка вероятност от неприятности, ако Бенел проявяваше към Фолкърк резервираност и пренебрежително уважение, каквито един параноик и маниак по контрола би разбрал. Майлс не се осмеляваше да се държи приятелски с този човек, нито да го ласкае, защото Фолкърк щеше да помисли, че крие нещо от него. Учтивото презрение беше най-разумната политика.

Но сега Бенел беше в ръцете на полковника. Майлс бе затворен под земята и щеше да бъде съден според пълните с предразсъдъци възгледи за вина и невинност на Фолкърк. Бенел беше уплашен до смърт.

Военният психолог, който бе написал портрета, не беше нито добре образован, нито твърде проницателен. Но въпреки че бе обявил полковника за повече от подходящ за елитните роти на ОСРВК, той бе забелязал особеностите в личността му. Ето защо, докладът беше обезпокоително четиво за Майлс, който умееше да чете между редовете.

Първо, Лийланд Фолкърк се страхуваше и мразеше всякакви видове религии. Тъй като любовта към Бога и родината се ценяха във военните от кариерата, Фолкърк се опитваше да прикрие антирелигиозните си настроения. Това отношение явно се дължеше на трудно детство и родители религиозни фанатици.

Бенел реши, че този недостатък на Фолкърк е особено обезпокоителен, защото настоящият случай, в който и двамата бяха замесени, имаше загадъчен контекст. Някои аспекти несъмнено притежаваха религиозни нюанси и асоциации, които със сигурност предизвикваха бурна негативна реакция от страна на полковника.

Второ, Лийланд Фолкърк беше обсебен от контрола. Той изпитваше потребност да властва над заобикалящата го среда и всички, с които общуваше. Тази непреодолима необходимост да контролира външния свят беше отражение на постоянната душевна борба да овладее агресивността и параноичните си страхове.

Майлс Бенел потрепери, като си помисли какво ужасно напрежение оказва върху полковника сегашната му задача, защото онова, което бе скрито в Тъндър Хил, не можеше да бъде контролирано вечно. Това прозрение можеше да доведе Фолкърк до безобидна нервна криза или до изблик на психопатичен гняв.