Дийн Кунц - Непознати

Джак зави на изток и излезе на пътя за Тъндър Хил.

Той не бе виждал такава силна снежна буря. Колкото по-високо се изкачваха, толкова по-силно валеше.

— Отклонението за военния склад е на около километър и половина — каза Доминик.

Джак угаси фаровете и намали скоростта. Светът изглеждаше съставен само от въртящи се бели снежинки и мрак.

Той не винаги беше сигурен, че кара в дясното платно и очакваше от тъмата да изскочи друго превозно средство и да го блъсне.

Джинджър очевидно мислеше за същото, защото се беше свила на седалката и нервно хапеше устни.

— Ето, онези светлини — каза Доминик. — Там е входът за склада.

От двете страни на портата имаше живачни лампи, а прозорчетата на будката на пазача светеха с кехлибарен блясък.

Джак видя само неясните очертания на малката сграда, защото снегът скриваше всички детайли. Той беше убеден, че ако погледне случайно през прозорчето, пазачът няма да види пикапа през снежната завеса. А вятърът щеше да заглуши бръмченето на двигателя.

Пикапът се движеше бавно нагоре по стръмния склон, навлизайки навътре в планината. Чистачките не можеха да се справят със снега, който полепваше по предното стъкло и се превръщаше в лед.

— Да запалим фаровете, а? — предложи Джинджър, когато се отдалечиха на километър и половина от входа за Тъндър Хил.

— Не. До края ще пътуваме на тъмно — отговори Джак, който се бе навел над волана и присвивайки очи, се взираше в мрака.

Лийланд Фолкърк и лейтенант Хорнър разгърнаха картата на окръга на плота на рецепцията на мотел „Спокойствие“. Двамата я изучаваха, когато само няколко минути, след като бяха тръгнали, хората им се върнаха, без да са успели да открият избягалите свидетели. Бяха проследили следите от гуми на неколкостотин метра, до една долчинка от северната страна на хълмовете и там снегът и вятърът бяха заличили дирите. Но имаше доказателства, че поне едното превозно средство е завило на изток и тъй като според тях нямаше причина свидетелите да се разделят, те стигнаха до извода, че и джипът, и пикапът се движат в тази посока.

— В това има логика — каза Лийланд. — Не биха тръгнали на запад. Там няма нищо, освен Батъл Маунтин, който е на шейсет и пет километра, и Уинимака, на осемдесет. Нито един от двата града не е достатъчно голям, за да се скрият за дълго. И до тях води само един път. Ето защо, са отишли на изток, към Елко.

— Това е пътят, който минава покрай мотела и води към Тъндър Хил — рече Хорнър и сложи на картата пръста си с размер на пура. — Вече трябва да са го пресекли и да продължават на изток.

— Кое е следващото шосе, което ще прекосят?

Лейтенантът се наведе, за да прочете дребния шрифт на картата.

— Виста Вали Роуд. На десетина километра източно от пътя за Тъндър Хил.

На вратата се потропа и Майлс Бенел каза:

— Отворено е.

В тъмния кабинет влезе генерал Робърт Алварадо, командирът на Тъндър Хил.

— Седиш сам в мрака, а? — попита той. — Само си помисли колко подозрително би се сторило това на полковник Фолкърк.

— Той е луд, Боб.

— Доскоро спорех, че Фолкърк е добър офицер, макар и малко педантичен и много фанатизиран. Но тази вечер трябва да се съглася с теб. Преди няколко минути Фолкърк ми се обади по телефона. Беше молба, но прозвуча като заповед. Иска целият персонал — и военните, и цивилните — да се приберат в жилищните помещения и да останат там до второ нареждане. След малко ще чуеш заповедта ми по радиоуредбата.

— Но защо?

Алварадо седна на стола до отворената врата. Лицето му остана в сянка.

— Фолкърк ще доведе свидетелите и не желае хората ни да ги видят. Или поне така твърди.

— Но ако е дошло време отново да заличи спомените им, по-добре е да го направи в мотела. Макар че доколкото си спомням, не е повикал проклетите специалисти по промиване на мозъци.

— Не е — потвърди Боб Алварадо. — Фолкърк каза, че може би няма да е необходимо повече да крием тайната. Той иска да изследваме свидетелите, особено Кронин и Корвези. Лийланд смята, че те може би вече не са човешки същества. Но мислел за разговора си с теб и се питал дали нямаш право и той не приема твърде параноично всичко това. Ако ти си преценял, че те са човешки същества и необикновените им способности не са доказателство за нечовешко присъствие в тях, Фолкърк щял да се съгласи с теб и да ги пощади. И сетне можело да реши да отмени повторното промиване на мозъците им и дори да препоръча на шефовете си да съобщят цялата история на обществеността.