Дийн Кунц - Непознати

Изминаха по-малко от километър и половина, когато по местното радио съобщиха за изтичане на токсични вещества и затварянето на магистрала 80 западно от Елко.

— Проклети непохватни тъпаци! — заяви Талиа, усили звука на радиото и повиши тон: — Трябва да внимават с такива опасни материали. За две години това е вторият случай.

Паркър и отец Висажик не бяха в състояние да говорят. И двамата знаеха, че най-лошите им опасения за приятелите им се сбъдват.

— Е, господа, какво ще правим сега? — попита Талиа Ърви.

— Има ли някъде наблизо агенция за коли под наем? Трябва ни джип — рече Паркър.

— Да.

— Ще ни закарате ли там?

— Разбира се.

Феликс Шеленхоф, служителят в агенцията за коли под наем, съвсем не беше толкова колоритен, колкото Талиа Ърви. Костюмът, вратовръзката, ризата и гласът му бяха безлични и невзрачни. Шеленхоф каза, че за деня са приключили да дават превозни средства под наем, но имат много за продан. Не, не можело да сключат сделка само за двайсет минути. Ако смятал да плаща, Паркър трябвало да чака до утре.

— Ще платя със златната си кредитна карта „Американ Експрес“ — каза художникът.

Шеленхоф отвърна, че приемали разплащания с кредитни карти „Американ Експрес“, но само за ремонтни услуги. Никой не бил купувал кола по този начин.

— За тази кредитна карта няма ограничение на сумата за покупки. Бях в Париж и видях великолепна картина на Дали. Трийсет хиляди долара! И я платих с „Американ Експрес“.

Но Шеленхоф дипломатично отказа.

— За Бога, човече, размърдай уморения си задник! — изрева отец Висажик и тресна с юмрук по бюрото. Лицето му беше зачервено. — За нас това е въпрос на живот и смърт. Обади се на „Американ Експрес“ и провери дали ще одобрят покупката. И побързай!

Гневът на свещеника най-после накара Шеленхоф да пристъпи към действие. Той взе кредитната карта на Паркър и хукна към кабинета на управителя.

— Божичко — рече Фейн. — Ако бяхте протестант, щяхте да сте прочут евангелист, сипещ огън и жупел.

— Католик или не, накарал съм неколцина грешници да се разтреперят и изпотят.

— Не се и съмнявам.

От „Американ Експрес“ одобриха покупката. С разкаяно изражение Шеленхоф даде на Паркър купчина документи и му каза къде да се подпише.

— Каква седмица! — възкликна той. — В понеделник един клиент купи джип „Чероки“, като плати в брой. Сигурно беше спечелил голяма сума в някое казино. А сега това. А седмицата едва започва. Страхотно, а?

— Изумително — съгласи се Фейн.

Отец Висажик използва телефона на бюрото на Шеленхоф, обади се на Майкъл Джерано в Чикаго и му разказа за Паркър и за затварянето на магистрала 80. После, когато Шеленхоф отново излезе от стаята, Стефан добави нещо, което стресна Паркър.

— Майкъл, може би ще имаме неприятности, затова веднага се обади на Саймън Зодерман от „Трибюн“. Разкажи му всичко. Каква е връзката между Брендън, Толк, Емелийн Холбърг и Калвин Шаркъл. Обясни му какво се е случило тук, в Невада, по миналото лято и какво са видели. Ако изрази съмнения, кажи му, че аз вярвам на тази история. Той знае колко съм твърдоглав.

— Правилно ли чух? — попита Паркър, след като Стефан затвори. — Наистина ли знаете какво се е случило в онази юлска нощ?

— Да.

Преди отец Висажик да успее да добави нещо, Шеленхоф се върна.

— Трябва да ми кажете — настоя Паркър.

— Веднага щом тръгнем — обеща Стефан.

Нед караше джипа „Чероки“ на изток по заснежените склонове. Движеха се бавно. Санди и Фей седяха на предната седалка и тревожно се взираха през стъклото, помагайки на Нед да забележи препятствията във виелицата.

Ърни се опитваше да не изпадне в паника, когато здрачът помръкна и се стъмни. Миналата нощ, докато лежеше и гледаше мрака, той изпитваше съвсем леко безпокойство. Състоянието му се подобряваше.

Освен това пробудилият се спомен на Доминик му даваше надежда. Ърни също можеше да си спомни нещо. И когато преградата в паметта му рухнеше и най-после си спомнеше какво е видял в онази юлска нощ, той щеше да престане да се страхува от мрака.

Тъндър Хил се намираше на дванайсет километра на север. Пътят вече беше почистен, защото правителството плащаше на окръга да поддържа достъпа до военния склад по всяко време на денонощието.

— По-бързо — каза Санди.

Ърни знаеше какви са мислите й. Някой от Тъндър Хил можеше да се появи и да ги види.

Нед настъпи педала за газта, бързо мина през откритото пространство и подкара между хълмовете. Трябваше да стигнат до Виста Вали Роуд, до който оставаха десетина километра, и после да завият на юг и да поемат по успоредния на магистрала 80 път, водещ към Елко.