Дийн Кунц - Непознати

— Явно такова е било намерението им, за да дойдат чак дотук.

— Точно така! Сигурен съм, че когато възвърне паметта си, Брендън ще стигне до същия извод. Но за всеки случай искам да бъда до него, за да му помагам и напътствам.

— Очевидно много го обичаш.

Няколко секунди отец Висажик се взира в еднообразния бял свят отпред, като караше по-предпазливо от преди, после тихо каза:

— Знаеш ли, понякога съжалявам, че станах свещеник. Господ да ми е на помощ, но това е истина. Защото от време на време се замислям, че можех да имам семейство, с което да споделям всичко… Липсва ми семейство. Нищо друго. Брендън ми е като син, какъвто никога няма да имам. И много го обичам.

Паркър въздъхна и рече:

— Лично аз мисля, че ГИПК е пълна глупост. Първият контакт с други цивилизации няма да ни унищожи.

— Съгласен съм с теб. Грешката им е, че сравняват сегашната ситуация с контакта с примитивни култури. Разликата е, че ние не сме примитивни. Този контакт ще бъде между напреднала и свръхнапреднала цивилизация. Учените от ГИПК смятат, че ако някога се осъществи такъв контакт, новината трябва да бъде пазена в тайна и оповестена едва след десет, дори двайсет години. Но те дълбоко грешат, Паркър. Ние можем да се справим с шока. Защото сме готови за срещата.

— Да — прошепна художникът.

Двамата се умълчаха, защото не бяха в състояние да говорят и да изразят с думи чувствата си при мисълта, че човечеството не е само във вселената.

Накрая Паркър се прокашля, погледна компаса и каза:

— Движиш се в правилната посока, Стефан. До Виста Вали Роуд трябва да има още километър и половина. А онзи човек в Чикаго, за когото спомена преди малко… Калвин Шаркъл… Какво е изкрещял на ченгетата?

— Твърдял е, че е видял извънземни и са били враждебно настроени. Страхувал се, че ще ни завладеят и повечето от съседите му са обладани. Казал, че извънземните се опитали да го контролират, като го завързали с ремъци за леглото и са се влели във вените му. Отначало се опасявах, че Шаркъл може би има право и онова, което се е спуснало в Невада, е било заплаха. Но докато пътувах, имах време да размишлявам. Шаркъл е объркал пленничеството си и промиването на мозъка му с приземяването на космическия кораб, който е видял. Мислел е за извънземни хората в защитно облекло, които са го затворили и надупчили с игли. Той е станал свидетел на приземяването на космически кораб и после е видял хората в защитно облекло, изпратени от правителството. И след като са промили мозъка му и са наблъскали в подсъзнанието му разни други неща, Шаркъл се е объркал напълно. Той не е бил заловен от извънземни, а изтезаван от събратята си човеците.

— Искаш да кажеш, че агентите на правителството са били в защитно облекло, докато разберат дали контактът с извънземните не съдържа риск от биологична зараза.

— Точно така. Някои от гостите на мотел „Спокойствие“ сигурно са се приближили до космическия кораб, затова е трябвало да ги смятат за заразени, докато не се появят доказателства за противното. Знаем, че някои от посетителите в мотела ясно си спомнят, че са видели хора в защитните облекла — неколцина военни и специалистите по промиване на мозъци. Ето защо, горкият Калвин е полудял от погрешната представа, възникнала от невъзможността да си спомни всичко ясно.

— До Виста Вали Роуд трябва да има още около осемстотин метра — каза Паркър, взирайки се в картата.

Снегът се сипеше безпощадно на жълтата светлина на фаровете. Снежинките танцуваха насам-натам, но щом вятърът се усилеше, се разпръсваха и изчезваха, досущ призрачни балерини.

— Нещо се е приземило… — прошепна Паркър. — И щом е знаело достатъчно, за да затвори магистрала 80 заради събитието, правителството трябва отдавна да е следило космическия кораб. Но още не ми е ясно как са разбрали, че ще кацне тук. Екипажът е можел да промени курса, когато поиска.

— Освен ако не е катастрофирал. Може би някой сателит го е засякъл преди няколко дни или седмици. Ако космическият кораб не е променял посоката на движение, това би означавало, че нещо не е наред. И са имали време да изчислят точката, където ще падне.

— Не. Не мисля, че се е разбил.

— И аз.

— Иска ми се да вярвам, че са дошли живи дотук. И Доминик, и останалите не само са видели космическия кораб, но и… са се запознали с пришълците. Представяш ли си…

— Онова, което им се е случило в онази нощ, наистина е било странно, много по-необикновено, отколкото само да видят космически кораб от друга планета.