Дийн Кунц - Непознати

Разнесе се трясък и звън от счупени стъкла, ключалката поддаде и френските прозорци се отвориха.

Фейн се озова на балкона на втория етаж и падна върху масата и шезлонгите, но веднага стана, прехвърли се през парапета и скочи, като се молеше на Бога да не се приземи в някой храст с големи, остри бодли, които да го кастрират. Тупна на тревата и охлузи рамото си, но не счупи кости. Претърколи се, изправи се и побягна.

Изведнъж листата на храстите пред очите му се разлюляха и се накъсаха. Отначало Паркър не разбра какво става, но когато кората на дървото отпред се разпръсна на парчета, осъзна, че стрелят по него. Той не чу изстрели. Явно онези типове използваха заглушители. Фейн започна да криволичи между растенията, стигна до живия плет, прехвърли се и продължи да бяга.

Те бяха готови да го убият, за да не каже какво е видял в къщата на Салко. И в момента вероятно вече преместваха другаде или убиваха членовете на семейството. Ако Паркър намереше телефон и се обадеше на полицията и ако убийците бяха агенти на американското правителство, на чия страна щяха да бъдат ченгетата? И на кого щяха да повярват? На един ексцентричен и чудато облечен художник с разрошена коса и брада? Или на трима издокарани мъже от ФБР, които щяха да кажат, че са били в къщата на Салко на законна акция и Паркър Фейн е бил престъпникът, когото са се опитвали да арестуват. Ако поискаха да го задържат, полицията щеше ли да им сътрудничи?

Господи!

Той заряза форда и хукна надолу по склона на скалистото дере на тесен поток, шмугна се в храстите, изкачи се от другата страна, мина през два двора и излезе на улицата. Едва тогава забави крачка, за да не привлича внимание към себе си, но продължи да се отдалечава от къщата на Салко.

Паркър вече знаеше какво да направи. Ужасът, на който току-що бе станал свидетел, му изясни напълно тежкото положение на Доминик. Паркър съзнаваше, че приятелят му е в опасност и е въвлечен в конспирация с грандиозни пропорции, но едва сега изпита на гърба си риска. Не му оставаше нищо друго, освен да отиде в Елко Каунти. Доминик Корвези беше най-добрият му приятел. Фейн трябваше да сподели неприятностите му и да му помогне да се справи със ситуацията. Паркър можеше да се върне в Лагуна Бийч и да продължи работата върху картината. Но ако избереше този ход на действие, той вече никога нямаше да се харесва. А това щеше да бъде непоносимо, защото Паркър беше много себелюбив.

Трябваше да намери транспорт до летището в Монтерей, да вземе самолет до Сан Франциско и оттам да се отправи на изток към Невада. Хората в къщата на Салко едва ли щяха да го търсят на летището. Те не знаеха кой е и вероятно щяха да решат, че е местен жител. Разбира се, след един-два часа агентите щяха да разберат, че е наел форда на летището, но дотогава той щеше да е излетял за Сан Франциско.

Паркър продължи да върви. На една тиха улица видя млад мъж, който чистеше стар плимут. Фейн се приближи до него и попита:

— Колата ми се повреди, а трябва да отида на летището. Много бързам. Би ли ме закарал срещу петдесет долара?

Младежът умееше да шофира, при това бързо. Когато останаха живи след третия остър завой, Паркър разбра, че е в добри ръце и най-после малко се отпусна.

На летището си купи билет за едно от останалите две места в самолета за Сан Франциско, който тръгваше след десет минути. Когато излетяха, единствената му тревога беше дали ще успее да стигне до Рино, без да го проследят.

Джак Туист обиколи апартамента на семейство Блок, като се взираше през прозорците и оглеждаше пейзажа навън, търсейки вражески постове. Най-малко един екип наблюдаваше мотела и грила и колкото и добре да се бяха скрили, той имаше устройство, което щеше да му покаже местоположението им.

Джак бе донесъл уред, който беше известен сред военните като „топлинен анализатор“. Устройството приличаше на тънка, футуристична, лъскава пушка от филмите, но вместо цев имаше окуляр с диаметър пет сантиметра. Използвайки го като телескоп, човек виждаше едновременно две неща — увеличено изображение на терена и местоположението на източниците на топлина. Растенията, животните и нагретите от слънцето скали излъчваха топлина, но благодарение на специален микрочип, компютърът на топлинния анализатор показваше само топлината на живи същества, по-големи от двайсет и пет килограма — животни и хора.

Джак дълго оглежда земята на север от мотела, после на запад и на юг.

Марси бе оцветила и последната луна в албума си и стоеше до него. Може би бе започнала да го харесва, защото той няколко часа бе разговарял с нея, въпреки че тя не реагира. А може би се страхуваше от нещо и се чувстваше в по-голяма безопасност до него. Джак не можеше да направи нищо друго, освен тихо да й говори, докато Марси го придружаваше.