Дийн Кунц - Непознати

Но той научи и някои полезни неща. Семейство Салко неочаквано заминали на ваканция — седмица във винарските региони Напа и Сонома — и толкова отчаяно искали да избягат от напрежението на разнообразните им начинания, че дори не казали името на хотела, в който ще отседнат. Явно се нуждаели от почивка от деловите си партньори.

— Джералд ми се обади в неделя и ми каза, че заминават и ще се върнат в понеделник, на дванайсети — добави Еси. — Както обикновено, ме помоли да наглеждам къщата им. Те често отсъстват и е много досадно да очакват от теб да дебнеш за крадци и един Господ знае още какво. Аз имам собствен живот, който, разбира се, съвсем не ги засяга.

— Не разговаряхте ли лично с някого от тях?

— Не. Предполагам, че бързаха да заминат.

— Видяхте ли ги да тръгват?

— Не. Ами… погледнах няколко пъти, но явно съм ги изпуснала.

— А близначките заминаха ли с тях? Не трябва ли да са на училище?

— Сегашните училища са твърде прогресивни. Пътуването се смята за образователно занимание като учебните часове. Чували ли сте такова…

— Как звучеше гласът на господин Салко, когато говорихте по телефона?

— Ами… както обикновено. Какво имате предвид?

— Беше ли напрегнат? Нервен?

Еси Кроу стисна тънките си устни, наклони глава на една страна и светещите й като на птица очи блеснаха в очакване на вероятността от скандално разкритие.

— Ами, да, сега, като го споменахте, гласът му наистина звучеше странно. На няколко пъти преплете език, но вероятно е бил пиян. Мислите ли, че… се е наложило да отиде в клиника, за да се лекува?

Паркър бе чул достатъчно. Изправи се и тръгна, но Еси застана на прага, опитвайки се да го задържи, като го накара да се почувства виновен, че не е изпил кафето си и не е изял нито една курабия. Предложи му чай, щрудел и кифлички с бадеми. Явно имаше готови запаси, в случай че някой се отбие да обменят клюки. С помощта на непреклонната си воля, която го бе направила велик художник, Фейн успя да се добере до външната врата и да излезе от къщата.

Еси Кроу вървя с него чак до взетата под наем кола. Малкият, отровнозелен форд му се видя като ролс-ройс, защото предлагаше спасение от Еси Кроу. Докато се отдалечаваше от къщата й, Паркър изрецитира на глас подходящ стих от Коулридж:

Той кара половин час и събира смелост да направи онова, което трябваше да бъде сторено. Най-сетне Паркър се върна при къщата на семейство Салко и спря в сенките на огромните борове в началото на алеята за коли. Отново се приближи до главния вход и настойчиво натисна звънеца в продължение на три минути. Ако вътре имаше някой и не искаше да посреща гости, този човек трябваше да реагира от чисто отчаяние на безмилостния звън. Но никой не отвори.

Фейн тръгна покрай верандата, небрежно поглеждайки към прозорците, но завесите бяха спуснати. Очакваше да види издайническа електрическа жичка на алармена система на стъклата, но не забеляза следи от електронна охрана.

Паркър заобиколи западната част на къщата и се опита да отвори два от прозорците, но безуспешно.

В задния двор имаше храсти, цветя, барче и скъпи градински мебели.

Фейн счупи с лакът част от стъклото на френските прозорци, отвори ги, влезе вътре и застана неподвижно. Къщата беше тиха.

Той мина покрай камината и масата за билярд и се вцепени, когато забеляза на стената детектор за движение. Паркър се приготви да избяга, но си спомни, че ако устройството работи, трябва да свети малка червена лампа. Крушката беше там, но не светеше. Когато бяха заминали, семейство Салко явно не бяха активирали алармената система.

Кухнята беше просторна и модерно обзаведена. По-нататък имаше трапезария. Паркър реши да рискува и да запали лампите.

Отново застана неподвижно и се заслуша.

Нищо. Къщата беше тиха като гробница.

Брендън Кронин стана късно, изкъпа се, влезе в кухнята на семейство Блок и видя малката Марси, която оцветяваше луни и си мърмореше нещо странно. Той се замисли как бе излекувал Емелийн Холбърг и се запита дали не може да помогне и на Марси да се отърве от психическото си обсебване. Но не смееше да опита. Първо трябваше да се научи да контролира таланта си, защото инак можеше да нанесе непоправими увреждания на момиченцето.

Джак и Джорджа ядяха омлет и препечени филии и го поздравиха сърдечно. Джорджа искаше да приготви закуска и за него, но Брендън отказа и пожела само кафе — силно и без захар и сметана.