Дийн Кунц - Непознати

— Искате да кажете, че сте ни превърнали в затворници заради някаква погрешно изтълкувана… — Ученият млъкна, защото изведнъж разбра истината. — Божичко, вие нямаше да ми го кажете, ако вече не сте активирали новата програма на „Бдителност“.

— Точно така. Когато влизах, аз се идентифицирах не с дясната, а с лявата си ръка. Това беше сигналът за „Бдителност“ да започне изпълнението на новата заповед. Никой освен мен и лейтенант Хорнър не може да напусне Тъндър Хил, докато аз не реша, че е безопасно.

Лийланд Фолкърк излезе. Беше доволен от себе си, колкото бе възможно при дадените обстоятелства. След осемнайсет месеца полковникът най-после бе разклатил вбесяващото спокойствие на Майлс Бенел.

Ако бе решил да направи още едно разкритие, Фолкърк можеше да накара учения да падне на колене. Но Лийланд трябваше да запази за себе си тази тайна. Вече бе измислил план да убие всички и всичко в Тъндър Хил, ако преценеше, че са заразени и само се представят за човешки същества. Фолкърк разполагаше с метод да превърне базата в разтопена лава и да погребе там чумата. Проблемът беше, че трябваше да убие и себе си заедно с останалите. Но той беше готов за тази саможертва.

След като спа само пет часа и половина, Джорджа се изкъпа, облече се и тръгна към кухнята в апартамента на семейство Блок. Марси седеше на масата с Джак Туист. Джорджа спря на прага, встрани от вратата, без да я видят.

В четири и четирийсет сутринта, след като Джорджа, Джак и Брендън се бяха срещнали с втория екип и се бяха върнали в мотела, Джак спа на пода в хола на семейство Блок, за да не бъде Марси сама, когато Фей и Ърни излязат. Джорджа искаше да пренесат детето при нея, но Джак настоя, че ще събудят всички, а сънят им е необходим.

— Но Марси спи отдавна и скоро ще стане и ще те събуди — възрази Джорджа.

— По-добре да събуди мен, отколкото теб. Пък и аз не се нуждая от много сън.

— Ти си добър човек, Джак.

— Да, аз съм светец — подигравателно отговори той.

— Ти си най-свестният човек, когото познавам — настоя тя.

Джорджа бе стигнала до това твърдо убеждение, докато обикаляха с джипа по улиците на Елко. Джак беше умен, проницателен, мил, добър слушател и имаше чувство за хумор. В един и половина сутринта Брендън заяви, че е капнал от умора и заспа на задната седалка. Отначало на Джорджа не й бе станало приятно, че свещеникът поиска да тръгне с тях. После обаче осъзна, че чувствата й нямат нищо общо с Брендън, а са резултат от желанието й да бъде сама с Джак. Беше очарована от него и му разказа за себе си повече, отколкото възнамеряваше. През седемте години брак Джорджа не бе разговаряла толкова сериозно с Алън, колкото сега с Джак Туист, когото познаваше едва от около дванайсет часа.

Докато крадешком наблюдаваше Джак и Марси, тя видя още едно хубаво качество в него. Той можеше да говори спокойно с деца, без да показва снизходителност или отегчение — нещо, което малцина възрастни умееха. Джак се шегуваше с Марси, питаше я кои са любимите й песни, ястия и филми и й помагаше да оцветява луните в албума. Но детето беше в по-дълбок и страшен унес от предишния ден. Марси не отговаряше на въпросите на Джак и възнаграждаваше вниманието му само с примигване или озадачен поглед. Но той не се отчайваше. Джорджа осъзна, че след като осем години бе говорил на съпругата си, която бе изпаднала в кома, Джак няма лесно да изгуби търпение. Тя стоя няколко минути в сенките, като се раздвояваше между удоволствието да наблюдава Джак Туист и агонията да гледа как дъщеря й изпада в състояние, подобно на аутизъм.

— Добро утро — каза Джак, който вдигна глава и забеляза Джорджа. — Добре ли спа? Откога стоиш там?

— Отскоро — отговори тя и влезе в кухнята.

— Марси, кажи добро утро на майка си.

Но детето не отмести поглед от луната, която оцветяваше.

Джорджа видя съчувствие и загриженост в очите на Джак.

Тя се приближи до Марси, сложи пръст под брадичката й и вдигна главата й. Момиченцето обърна внимание на майка си, но само за миг. Погледът й беше ужасяващо безизразен. Сетне веднага се залови с рисунката на луната, като драскаше ожесточено с последния червен молив, който й бе останал.

Джак стана и се приближи до хладилника.

— Гладна ли си, Джорджа? Аз умирам от глад. Марси вече яде. Но аз те чакам да закусим заедно. Искаш ли яйца с бекон и препечена филия? А може да направя омлет със сирене, подправки, малко лук и зелени чушки.

— Умееш и да готвиш.

— Е, не съм печелил награди, но поне ястието става за ядене и понякога дори можеш да разбереш какво е, като го сложа в чинията ти.