Дийн Кунц - Непознати

— Не съм съгласен. Страховете ми са основателни. И ако Корвези, Кронин и другите са се променили и ако мислите, че ще разберете истината от тях, жестоко се лъжете. Ако са се променили, те ще са толкова по-висши от вас, че да ви излъжат, ще бъде детска игра.

— Ако не сте чули какво сме…

— И още нещо, докторе. Може би това ще ви помогне да оцените позицията ми, към която засега не проявявате разбиране. Не съзнавате ли, че се налага да бъда подозрителен и да се страхувам от нещо повече, отколкото само от хората в мотел „Спокойствие“? Откакто научихме за необикновените им способности и за паранормалните явления, аз се боя и от вас.

Бенел се втрещи.

— От мен?

— Вие работите тук с материала, докторе. Влизате в онази пещера почти всеки ден и от осемнайсет месеца правите лабораторни изследвания. Щом Корвези и Кронин са се променили за няколко часа по време на контакта, защо да не се съмнявам, че и с вас не е станало същото?

За миг Бенел беше твърде стъписан, за да говори, после каза:

— Но това е съвсем различно. Изследванията тук са извършени пост фактум. Само в първите часове е съществувала вероятност от зараза…

— Откъде сте толкова сигурен?

— Но в тези лабораторни условия и предпазни мерки…

— Имаме работа с неизвестността, докторе. Не можем да предвидим всички проблеми, които може да възникнат. Това е същината на неизвестността. Човек не може да вземе предпазни мерки срещу нещо, което не може да предвиди.

Бенел поклати глава.

— Не, не, не. О, не.

— Ако мислите, че прекалявам със загрижеността си само за да ви ядосам, тогава се запитайте защо лейтенант Хорнър седи нащрек по време на дългия ни разговор. Той е специалист по детекторите на лъжата и можеше да поправя уреда, докато разговаряме. Но аз не искам да бъда сам в една стая с вас, докторе. За нищо на света.

Бенел примигна учудено.

— Искате да кажете, защото може по някакъв начин да съм…

Лийланд кимна.

— Защото, ако сте се променили, вероятно ще можете да промените и мен чрез някакъв процес, който дори не мога да си представя. И докато сме сами, може да се възползвате от възможността и да ме нападнете, заразите, да ми отнемете човешкия дух и да влеете нещо друго. — Фолкърк потрепери. — По дяволите, не знам как да се изразя по-добре, но и двамата знаем какво имам предвид.

— Дори се питахме дали двамата ще сме достатъчни, за да бъдем в безопасност — обади се лейтенант Хорнър. Гласът му прогърмя в помещението с нисък таван и глухо отекна в металните стени. — Не откъсвам поглед от вас, докторе. Може и да не сте забелязали, но ръката ми винаги е близо до револвера.

Бенел беше твърде изумен, за да каже нещо.

— Докторе — добави Лийланд, — може да мислите, че съм подозрително копеле, което бърза да натисне спусъка, невеж, ксенофоб и фашист. Но аз съм определен да отговарям за цялата тази история и не само за да крия тайната от гражданите, но и да ги пазя. И съм длъжен да мисля най-лошото и после да действам така, че все едно неизбежно ще се случи.

— Господи! — възкликна Бенел. — И двамата сте абсолютно откачени параноици!

— Очаквах, че ще реагирате така, независимо дали още сте нормален член на човешката раса или не — каза Фолкърк, после се обърна към Хорнър. — Хайде. Да вървим. Трябва да поправиш детектора на лъжата.

— Чакайте. Моля ви — извика Бенел.

Лийланд погледна бледия мъж с черна брада.

— Добре, полковник. Добре. Може би разбирам защо трябва да сте подозрителни и защо това е част от работата ви, макар да е безумно. Но няма начин аз или някой от хората ми да… сме завладени от нещо. Сигурен съм. Но ще убиете ли мен и всички останали от екипа ми, ако решите, че сме обладани?

— Без колебание — заяви Фолкърк.

— Но ако аз и хората ми сме могли да се променим — а това е невъзможно, тогава не съзнавате ли, че и целият персонал в Тъндър Хил може да се е променил? Не само хората, които знаят какво има в онази пещера, а всички — военни и цивилни, включително генерал Алварадо?

— Да, съзнавам това.

— И сте готов да убиете всички в базата?

— Да.

— Господи!

— Ако сте решили да избягате, по-добре се откажете. Преди осемнайсет месеца, предвиждайки тази вероятност, тайно наредих да инсталират специална програма в охранителната система „Бдителност“. По моя заповед „Бдителност“ може да направи невъзможно излизането от Тъндър Хил без специален код. И, разбира се, аз съм единственият, който го знае.

Позата на Бенел беше въплъщение на искрено възмущение и справедлив гняв.