Дийн Кунц - Непознати

— И ти си такава, миличка — усмихна се Фей и потегли.

Кафяво-зелената правителствена кола още беше на пътя. Вътре имаше двама мъже, които погледнаха безучастно Джинджър. Тя им махна, но те не реагираха.

Фей продължи да кара.

Плимутът тръгна след тях.

Майлс Бенел се бе прегърбил на големия стол зад металното, сиво бюро и изглеждаше отегчен. Той стана и започна да крачи насам-натам, докато отговаряше на въпросите с безразличен и от време на време ироничен тон, но не се суетеше и не се ядосваше, както би направил всеки в дадените обстоятелства.

Полковник Лийланд Фолкърк го мразеше.

Лийланд седеше до очукана маса в ъгъла на помещението и бавно прелистваше личните досиета на цивилните учени, които извършваха изследвания и експерименти в пещерата с огромните дървени врати, където се пазеше тайната от шести юли. Надяваше се да стесни кръга на вероятните предатели, като се опитваше да реши кои от тях може да са били в Ню Йорк, когато на Доминик Корвези в Лагуна Бийч бяха изпратени двете бележки и моменталните снимки. Фолкърк бе казал на военната охрана на Тъндър Хил да свърши тази работа в неделя и те признаха, че са прегледали всичко, но не са открили следи, водещи към изтичането на информацията. Но като се имаха предвид провалите им дотогава — включително два саботажа на детектори на лъжата, Лийланд не им вярваше повече, отколкото на Бенел и на другите учени. Затова реши сам да се залови с разследването.

Но веднага се натъкна на проблеми. Първо, през последните осемнайсет месеца адски много цивилни лица бяха въвлечени в конспирацията. Трийсет и седем мъже и жени, представящи широк спектър от научни дисциплини, имаха както достъп до свръхсекретна информация, така и специализирани познания, за да участват в програмата, която Бенел бе измислил. Заедно с него ставаха трийсет и осем. Беше истинско чудо, че толкова много хора, на които им липсва военна дисциплина, могат да пазят тайна толкова дълго.

Нещо по-лошо, само Бенел и още седмина работеха върху изследването през цялото време и всъщност живееха в Тъндър Хил. Останалите трийсет имаха семейства и университетски длъжности, които не можеха да оставят дълго време, затова идваха и си заминаваха, както им позволяваше графикът и понякога оставаха няколко дни или седмици, но рядко месеци. Ето защо, беше много трудно да се установи дали и кога някой от тях е бил в Ню Йорк.

И нещо още по-лошо. От осемте членове на постоянно работещия екип трима бяха ходили в Ню Йорк през декември, включително доктор Майлс Бенел. Или с други думи, в момента списъкът на заподозрените наброяваше най-малко трийсет и трима, при това само от постоянния научен персонал.

Освен тях, Фолкърк се съмняваше и в цялата охрана на военния склад, макар че майор Фугата и лейтенант Хелмс, шефът на охраната и дясната му ръка, бяха единствените, които знаеха какво става в забранената пещера. В неделя, когато започна да разпитва учените, Фугата установи, че детекторът на лъжата е повреден и не дава надеждни показания. Предишния ден, когато от „Шенкфийлд“ изпратиха друг детектор, се оказа, че и той не работи. Фугата каза, че вторият детектор е бил повреден, когато е пристигнал, но това бяха глупости.

Някой от участниците в проекта бе видял докладите, че преградите в паметта на свидетелите се рушат. Този човек бе решил да се възползва от възможността и бе подсказал идеи на някои от тях, изпращайки им загадъчни бележки и моментални снимки, откраднати от досиетата им. Копелето едва не се бе измъкнало безнаказано и сега, когато положението стана напечено, бе повредило детекторите на лъжата.

Лийланд вдигна глава и погледна Майлс Бенел, който стоеше до малкия прозорец.

— Докторе, нека да се възползвам от проницателността и ума ви на учен.

— Разбира се, полковник.

— Всички, които работят с вас, знаят за поверителния доклад на ГИПК, който бе написан преди седем години. И са наясно с ужасните последици, ако съобщим публично за откритията ни. Тогава защо някои от тях са проявили безотговорност и са подронили сигурността на проекта?

В тона на доктор Бенел прозвуча искрено желание да помогне, но Фолкърк долови язвителност и презрение.

— Някои не са съгласни с изводите на ГИПК и мислят, че ако оповестим публично откритията, няма да стане катастрофа. Те смятат, че ГИПК греши и е твърде елитарна във възгледите си.

— Е, аз пък мисля, че ГИПК има право. А ти, лейтенант Хорнър?

Хорнър седеше до вратата.