Дийн Кунц - Непознати

— Да не си се побъркал? — попита Фолкърк.

— Щом се е стигнало дотам, че трябва да убиваме хора като например семейство Холбърг и Толк и свидетелите в Невада, за да запазим тайната, тогава цената е твърде висока.

Лийланд се ядоса.

— Забравил си какъв е залогът. Господи, ние вече не се опитваме само да скрием новината от обществеността. Това сега е почти без значение. Сега се опитваме да предпазим човешкия вид от изчезване. Ако направим изявление пред медиите и после решим да прибегнем до насилие, за да ограничим инфекцията, проклетите политици и всички милозливи люде ще ни засипят с критики и ще се намесят, и преди да се усетиш, ще сме загубили войната!

— Но според мен съществуват доказателства, че опасността не е толкова голяма. Разбира се, казах на хората ми да смятат семейство Холбърг за заплаха, но всъщност не смятам, че те са опасни. Малката Емелийн е много симпатична, а не… чудовище. Не знам как силата е попаднала в Кронин, нито как той я е предал на момиченцето, но съм готов да заложа живота си, че дарбата е единственото нещо в детето. И във всеки от свидетелите. Само да можеше да видиш Емелийн, полковник! Тя е истинска наслада за очите. Всички доказателства водят към извода, че трябва да гледаме на случващото се като на най-великото събитие в историята на човечеството.

— Естествено, така искат да мислим враговете ни — студено отбеляза Фолкърк. — Ако сме убедени, че примирението и капитулацията са най-голямата благословия, ще бъдем завладени, без да окажем съпротива.

— Но, полковник, ако са заразени и вече не са човешки същества, Кронин, Корвези, Толк и Емелийн нямаше да показват дарбата си, вършейки чудеса в лечението и телекинезата. Те биха пазили в тайна изумителните си способности, за да заразят незабелязано колкото е възможно повече хора.

Лийланд остана невъзмутим от този довод.

— Не знаем точно как действа механизмът. Може би след като се зарази, човек се предава на паразита и става роб. Или гостоприемникът и паразитът взаимно се поддържат. А вероятно гостоприемникът дори не знае, че паразитът е в него. И това би обяснило защо Емелийн Холбърг и другите нямат представа откъде идват способностите им. Но при всички случаи заразеният вече не е човешко същество. И не може да му се има доверие. А сега, незабавно изолирайте и семейство Толк.

— Вече ти казах, че журналистите са обсадили къщата на Толк. Ако отида там с агенти и арестувам семейство Толк, всичко ще се разчуе. Но макар че вече не вярвам в потулването на тайната, няма да извърша саботаж. Знам си задълженията.

— Поставил ли си поне агенти да наблюдават къщата?

— Да.

— А семейство Мендоса? Ако Толк е заразил момчето, както Кронин очевидно е заразил него…

— Наблюдаваме семейство Мендоса — прекъсна го Полничев. — И пак ти казвам, няма да пристъпя към дръзки действия заради репортерите.

Единственият проблем беше отец Стефан Висажик. Свещеникът бе ходил в апартамента на Мендоса и после при Холбърг, преди Полничев да разбере какво става в двете жилища. По-късно агент на ФБР бе видял Висажик на барикадите около къщата на Шаркъл в Евънстън в момента, когато Шаркъл бе взривил бомбата. Но никой не знаеше къде е отишъл свещеникът. Преди шест часа го бяха изпуснали.

— Очевидно той сглобява парчетата на ребуса. Това е още една причина да разкрием тайната и да направим изявление пред медиите, преди да бъдем разобличени — настоя Полничев.

Лийланд Фолкърк изведнъж усети, че всичко се разпада и излиза от контрол. Дишането му се затрудни. Той бе посветил живота си на философията и принципите на постоянния, железен контрол във всичко. Най-важното беше контролът. Човек трябваше да се научи да упражнява непоколебим контрол върху желанията и низшите си инстинкти, инак рискуваше да бъде погубен от един или друг порок — алкохол, наркотици и секс. Лийланд бе научил поне това от свръхрелигиозните си родители, които бяха започнали да му внушават този урок, преди да бъде достатъчно голям, за да разбере какво му говорят. Човек трябваше да контролира и интелектуалните си процеси и да полага усилия да разчита на логиката и разума, защото на човешката природа бе присъщо да се увлича в суеверия и схеми на поведение, основаващи се на ирационални предположения. Това беше урок, който Фолкърк бе научил въпреки родителите си, докато ходеше с тях на литургиите в църквата на Петдесетница и потресен и уплашен ги гледаше как се хвърлят на пода, крещят и се мятат, изпаднали в религиозен екстаз при вида на Божия дух, както твърдяха, макар че всъщност това беше истеричен фанатизъм. Човек трябваше да контролира и страха си, инак щеше да загуби разсъдъка си. Лийланд се бе научил да овладява страха от родителите си, които редовно го биеха и наказваха, твърдейки, че е за доброто му, защото дяволът в него трябва да бъде изгонен. Един от начините да контролираш страха беше, като се подлагаш на болка и увеличаваш поносимостта си, защото нищо не може да те уплаши, ако си сигурен, че ще издържиш. Контрол. Лийланд Фолкърк контролираше себе си, живота си, хората си и всяка заповед, която получаваше. Но сега усещаше, че контролът върху тази ситуация бързо се изплъзва от ръцете му и за пръв път от четирийсет години изпадаше в паника.