Дийн Кунц - Непознати

— Полничев, ще затворя, но ти остани на мястото си. Хората ми ще уредят конференция по телефона между теб, шефа ти, Риденауър и връзката ни в Белия дом. Ще постигнем споразумение за твърда политика и кой е най-добрият начин да я осъществим. Проклет да съм, ако ви оставя да се огънете. Ще запазим контрола. Ще ликвидираме заразените хора, ако е необходимо, макар някои от тях да са симпатични момиченца и свещеници, и ще си спасим задниците. Кълна се в Бога, че ще го направим!

Зелено-кафявата кола проследи Фей и Джинджър до отклонението от магистрала 80. Джинджър беше убедена, че ще завият след тях, но плимутът спря пред черния път, на триста метра от мотел „Спокойствие“ и остана там.

Доминик и Ърни излязоха да им помогнат да разтоварят покупките, които бяха донесли от Елко — скиорски екипи и маски, ботуши и дебели ръкавици за всички, две полуавтоматични ловни карабини, дванайсети калибър, боеприпаси, раници, фенерчета, два компаса, малка ацетиленова горелка с две бутилки газ и някои други неща.

Ърни прегърна Фей, а Доминик — Джинджър.

— Разтревожих се за теб — едновременно казаха двамата мъже.

Ърни и Фей се целунаха. След кратко колебание Доминик се наведе и също целуна Джинджър.

Десетте членове на семейството от мотел „Спокойствие“ се събраха да се хранят. Джак, Ърни, Доминик, Нед и Фей донесоха пушките и пистолетите.

Джинджър забеляза, че Брендън гледа оръжията със смесица от удоволствие и страх и не изглежда толкова оптимистично настроен, колкото предишния ден, когато откриването на изумителната му дарба го бе въодушевило.

— Снощи не сънувах нищо — обясни той, когато тя го попита каква е причината за мрачното му настроение. — Нямаше златиста светлина, нито глас, който ме вика. Знаеш ли, Джинджър, непрекъснато си повтарях, че не вярвам Господ да ме е призовал тук. Но дълбоко в душата си се надявах да е така. Отец Висажик има право. В мен винаги е имало вяра в Бога. И напоследък си я възвръщам. Отново се нуждая от Него. Но сега… щом не сънувам златистата светлина… Господ може би ме е изоставил.

— Не. Грешиш — каза Джинджър и хвана ръката му, за да го успокои и накара да се почувства по-добре. — Ако вярваш, Господ никога не те изоставя. Той винаги прощава и ни обича. Нали така казваш на енориашите?

Брендън се усмихна едва-едва.

— Говориш така, сякаш си учила в семинария.

— Сънят вероятно е бил спомен, който се е опитвал да преодолее преградата в паметта ти. Но ако наистина Господ те е призовал тук, сънят вече не ти се явява, защото… си пристигнал. Ти дойде тук, както Той искаше, затова вече не е необходимо да ти изпраща съня. Разбираш ли?

Лицето на свещеника леко засия.

Всички седнаха около масата.

Изумена, Джинджър забеляза, че състоянието на Марси се е влошило. Детето беше навело глава, отпуснало ръце на коленете си и шепнеше:

— Луната, луната, луната…

Марси се опитваше да си спомни какво се бе случило на шести юли, но не можеше, и това я измъчваше.

— Тя ще се оправи — обърна се Джинджър към Джорджа и в същия миг разбра колко безсъдържателно и глупаво е твърдението й, но не можа да измисли какво друго да каже.

— Да — съгласи се Джорджа, която възприе думите й като окуражителни. — Трябва да се оправи.

Джак и Нед отново подпряха с дъски вратата и я затиснаха с една от масите, за да не могат да ги подслушват.

Фей и Джинджър разказаха набързо за посещението си в ранчото на Джеймисън и че са били проследени от двама мъже в плимут. Ърни и Доминик също бяха проследени.

Новините обезпокоиха Джак.

— Щом не се крият, това означава, че се готвят отново да ни хванат.

— Може би трябва да застана на пост, за да гледам дали не се промъкват насам — каза Нед.

Джак одобри предложението му. Нед се приближи до вратата и се вторачи през тясната пролука между дъските, оглеждайки паркинга.

Доминик и Ърни обясниха какво са видели по време на обиколката покрай оградата на военния склад на Тъндър Хил.

Джак слушаше внимателно и зададе няколко въпроса, чиято цел Джинджър не можа да разбере. Имало ли оголени жици, преплетени в оградата от стоманена мрежа? Как изглеждали стълбовете на оградата?

— Имаше ли кучета или патрули?

— Не — отговори Доминик. — Не видяхме стъпки в снега.

— Ще минем през оградата — заяви Джак. — Но най-трудното ще бъде да влезем в самия склад.

— Ще влизаме там? — учуди се Доминик.

— Няма да стане — възрази Ърни.

— Щом няма постове и кучета, периметърът и главният вход се охраняват от електронни системи — обясни Джак. — Разбира се, на вратата на склада ще има пазач. Но той ще е свикнал толкова много със зависимостта си от компютрите, видеокамерите и другите устройства, че няма да е нащрек. Ето защо, вероятно ще успеем да го изненадаме. Но щом влезем, не знам докъде ще можем да стигнем и какво ще видим, преди да ни хванат.