Дийн Кунц - Непознати

Брендън се засмя.

— Това със сигурност ще бъде убедително доказателство. Тайната ще бъде разкрита. Ще бъдат принудени да признаят всичко.

— Дано — каза Джак, — защото, докато вие изпълнявате задачите си, Доминик, Нед и аз ще бъдем в Тъндър Хил. Може да ни арестуват и единственият ни шанс да излезем оттам ще бъде, ако вие разпространите историята.

— Това не ми харесва — заяви Джорджа. — Защо е необходимо вие тримата да отивате в Тъндър Хил? Преди петнайсет минути ти зададох същия въпрос, а ти още не си ми отговорил. Щом направим публично изявление, военните и другите правителствени агенции, замесени в потулването на тайната, ще трябва да дадат обяснение. Те ще трябва да ни кажат какво се е случило по миналото лято и с какво се занимават в Тъндър Хил.

Джак пое дълбоко въздух, защото това беше онази част от плана, срещу която можеше да има възражения, особено от страна на Нед и Доминик.

— Съжалявам, Джорджа, но разсъжденията ти са наивни. Ако всички се разделим на групи и разкажем историите си, ще има голям натиск върху правителството и военните да кажат истината, но те ще протакат и месеци наред ще разпространяват противоречиви версии. Това ще им даде възможност да спечелят време, докато съчинят убедителна лъжа, с която да обяснят всичко, без да разкрият нищо. За да ускорите нещата, вие ще кажете на света, че трима ваши приятели са задържани насила в планината. Елементът на драма със заложници и представянето на правителството в ролята на терорист, ще бъде важен елемент, който вероятно няма да позволи на военните да протакат повече от ден-два.

Джак видя, че думите му стъписаха всички. Ърни и Фей го гледаха със смесица от изумление и тъга, сякаш вече беше мъртъв или обезумял.

На лицето на Джорджа се изписа страх.

— Не, не може да се жертвате…

— Ако вие, останалите, си свършите добре работата, няма да се жертваме — побърза да я прекъсне Джак. — Вие ще ни измъкнете от Тъндър Хил с помощта на публичните протести, които ще предизвикате. Ето защо е много важно всички да изпълните прецизно задачите си.

— Ами, ако влезете в склада и успеете да видите нещо, което обяснява какво се е случило с нас в онази юлска нощ? — попита Джорджа. — Ако направите няколко снимки и се измъкнете живи? В такъв случай ще се опитате да избягате. Не искаш да кажеш, че драмата със заложниците е задължителна, нали?

— Не, разбира се, не — отговори Джак.

Но той лъжеше. Макар да имаше съвсем малка вероятност да влязат във военния склад, Джак знаеше, че едва ли ще се измъкнат незабелязано. Още по-малък беше шансът да намерят нещо, което веднага би обяснило на какво са станали свидетели по миналото лято. Първо, те нямаха представа какво търсят. Можеше да го подминат, без да разберат, че са го видели. Освен това, ако в Тъндър Хил извършваха опасни експерименти, които се бяха изплъзнали от контрол в онази юлска нощ, отговорът на загадката можеше да е записан в документи, микрофилми или лабораторни доклади. Дори да получеха достъп до тях, Джак, Доминик и Нед нямаше да имат време да ги разгледат, за да намерят нещо, което ще хвърли светлина върху преживяванията им. Джак не сподели всичко това с останалите. Той не можеше да допусне обсъждането на плана да се превърне в спор за потенциалния риск и други възможности за избор.

— И ако категорично настояваш да влезете там, защо не може ние, останалите, да бъдем колкото е възможно по-близо до вас? — продължи Джорджа. — Може да отидем само до Елко, в редакцията на „Сентинел“ и Брендън ще демонстрира способностите си пред местните репортери. Ще разобличим конспираторите тук, вместо да ходим чак до Чикаго и Бостън.

— Не. — Джак беше трогнат, но и разстроен от загрижеността й за него. — Националните медии няма бързо да обърнат внимание на репортаж във вестник в малък град за грандиозна правителствена конспирация и за човек с телекинетични способности. Ще го приемат като поредната фантасмагория за снежния човек или летящи чинии. Враговете ни ще ви намерят, много преди националните медии да изпратят представител да провери достоверността на разказа. Трябва да отидете в Чикаго и Бостън. Планът, който очертах, е най-голямата ни надежда.

Джорджа прегърби рамене. На лицето й се изписа пораженско изражение.

— Доминик, ще дойдеш ли с мен? — попита Джак.

— Да. — Корвези беше сериозен човек, на когото можеше да се разчита, макар че вероятно не се възприемаше като такъв. Той се усмихна иронично и попита: — Но би ли ми казал защо ми се падна тази чест, Джак?