Дийн Кунц - Непознати

— Не е ли прекрасно? — възкликна Санди. — Каквото и да означава, това е чудесно. Каква свобода… Разчупване на всякакви окови…

Доминик знаеше какво точно чувства тя, защото изпитваше същото. За миг забрави опасенията си, че необикновените му способности завинаги ще го отчуждят от хората, които не притежават таланта му. Изпълни го възторжено чувство за превъзходство. Той се замисли какъв гигантски скок е това в човешката еволюция и откъсване от оковите на човешката ограниченост. Всички усетиха, че светът ще се промени необратимо.

— Направете нещо друго — предложи Джинджър.

— Да — подкрепи я Санди. — Покажете ни още нещо.

И в следващия миг солниците и пиперниците от другите маси полетяха във въздуха и също започнаха да се въртят.

Доминик още не проумяваше как прави тези неща. Той не полагаше никакви усилия. Просто мислите му се превръщаха в реалност, сякаш желанията можеха да се сбъдват. Доминик видя, че и Брендън е озадачен като него.

— Мили Боже, толкова съм развълнувана, че ще се пръсна! — заяви Джинджър.

Солниците и пиперниците кръжаха една около друга, като леко свистяха и разпръскваха искри отразена светлина.

Изведнъж столовете се вдигнаха във въздуха, но не контролирано и игриво като солниците и пиперниците, а с такава сила и скорост, че с оглушителен трясък се блъснаха в тавана. Столовете останаха там и започнаха да вибрират, досущ ято огромни прилепи, размахващи крила. Повечето солници и пиперници продължиха да се въртят лудешки във въздуха, но някои бяха повалени от устремилите се нагоре столове. После още няколко излетяха от орбитите си и стремглаво се спуснаха към пода. Едната удари Ърни по рамото и той извика от болка.

Доминик и Брендън бяха изгубили контрол над движещите се предмети. И тъй като не знаеха как са го установили, нямаха представа и как да си го възвърнат.

Празничното настроение се превърна в паника. Всички се хвърлиха на пода, за да се скрият под масите. Шумът събуди Марси. Джорджа я измъкна от сепарето, където я бе сложила да спи и двете се скриха под най-близката маса.

Само Брендън и Доминик не помръднаха.

Корвези имаше чувството, че психичната сила е експлозив, прикрепен към ръката му.

Още три-четири солници и пиперници загубиха инерция и като куршуми се стрелнаха към пода. Десетината вибриращи стола започнаха да подскачат по-агресивно и от тях се разпръснаха трески.

Доминик не знаеше дали да се скрие, или да се опита да възвърне контрол. Погледна Брендън, който също се бе вцепенил.

Една от лампите на тавана се счупи, а останалите три лудешки се залюляха на веригите си.

Блъскащите се столове издълбаха дупки в тавана.

Пред Доминик падна солница, която се заби в масата като малък метеорит. Стъклото беше дебело и не се строши, но се напука на три-четири места, разпръсквайки сол.

Доминик си спомни за въртележката от хартиени луни в къщата на Ломак, вдигна ръце, сви пръсти в юмруци и извика:

— Престанете! Веднага спрете!

Столовете престанаха да вибрират, а солниците и пиперниците застанаха неподвижно във въздуха. В ресторанта настъпи пълна тишина. Времето сякаш спря.

После столовете, солниците и пиперниците паднаха на пода и върху масите. Когато най-после всичко се успокои, Доминик и Брендън нямаха нито една драскотина.

Ърни още масажираше рамото си, където го бе ударила една от солниците, но не беше сериозно ранен. Никой друг не беше засегнат от движещите се предмети, но всички бяха потресени.

Доминик видя как го гледат останалите. Предпазливо. Точно както предполагаше. Точно както се опасяваше, че ще го гледат. По дяволите.

Джинджър изглеждаше единствената, която не беше отблъсната от дарбата му. Тя го прегърна ентусиазирано и каза:

— Най-важното е, че притежаваш силата. Постепенно ще се научиш да я използваш и това е чудесно.

— Не съм толкова сигурен — рече Доминик, поглеждайки счупените столове и лампи.

Джак Туист изтръскваше сол и прахоляк от мазилка от раменете си. Джорджа още успокояваше уплашеното си дете. Фей и Санди вадеха тресчици от косите си, а Нед разглеждаше оголените жици, висящи от тавана.

— Джинджър, дори когато използвах силата, аз не знаех как го правя — добави Доминик. — И когато излезе извън контрол, нямах представа как да я спра.

— Но ти я спря, Доминик.

— Може би следващия път няма да успея. — Доминик осъзна, че трепери. — Погледни тази бъркотия. Господи, някой може да бъде сериозно ранен. Или убит.