Дийн Кунц - Непознати

— Може би не всички сме били заразени — рече Джинджър. — Или вирусът е подействал различно.

— Или този определен страничен ефект не се е проявил във всеки, който е бил заразен — предположи Фей.

— Логично — отбеляза Джинджър и отново започна да крачи из помещението, но този път не от нервно напрежение, а от вълнение.

Нед Сарвър прокара пръсти през оределите си коси и попита:

— Искаш да кажеш, че военните са знаели за страничния ефект? И че е можело да предизвика тези промени в някои от нас?

— Нямам представа — отговори Джинджър. — Може би са знаели, а може би не.

— Мисля, че не са знаели — каза Ърни. — Трудно е да се повярва, че нашите военни умишлено ще ни заразят с биологично оръжие, за да експериментират въздействието му. Но дори такава жестокост да е възможна, те не биха ни инфектирали с вирус, който може да ни преобрази така, както Джинджър описва. Защото, приятели мои, хората с необикновени способности ще бъдат нов вид, по-висши човешки същества. Свръхестествената дарба би означавала военна, икономическа и политическа власт. Затова, ако е знаело, че разполага с вирус, предизвикващ такива способности, правителството не би заразило група обикновени хора като нас. Никога. Тази благословия ще бъде запазена за управляващите, за елита. Съгласен съм с Доминик. Теорията за червения облак от зараза е интересна, но малко вероятна. Ако наистина сме били заразени с такова нещо, правителството не е знаело за страничния ефект.

Всички погледнаха Брендън и Доминик със смесица от страхопочитание, безпокойство, учудване, уважение и боязън. Свещеникът и писателят трепнаха от въодушевяващата, но същевременно страшна мисъл, че може би притежават потенциал на свръхчовешка сила, който завинаги ще ги разграничи от останалите хора.

— Не — каза Доминик и стана, за да възрази, но отново седна, сякаш мислеше, че краката няма да го издържат. — Не, не. Не си права, Джинджър. Аз не съм супермен или магьосник. Не съм проклет… урод. Бих го почувствал. Сигурен съм.

— Предполагах, че по някакъв начин съм бил способът за излекуването на Емелийн и Уинтън — каза Брендън. — Смятах, че някаква сила действа чрез мен. Никога не съм мислил, че съм действителният лечител. Вижте какво, нали решихме, че историята с изтичането на токсични вещества е измислица и случилото се с нас не е инцидент и не се дължи нито на химично, нито на биологично заразяване, а е нещо съвсем различно.

Джак, Джорджа, Фей и Нед заговориха в един глас.

— Чакайте малко — надвика ги Джинджър. — Няма смисъл да обсъждаме това, защото не можем да докажем дали е имало вирус или не. Но може би ще успеем да докажем другото.

— Какво имаш предвид? — попита Санди.

— Може би ще успеем да докажем, че Доминик и Брендън притежават необикновени способности.

— Как? — попита Корвези.

— Ще направим експеримент — отговори Джинджър.

Доминик беше абсолютно убеден, че няма да излезе нищо и само ще си загубят времето. Идеята му се струваше безсмислена.

Но, от друга страна, се страхуваше, че ще стане нещо и доказателството за способностите му ще го осъди до края на живота си да бъде различен от другите. Ако притежаваше свръхестествени умения, всички щяха да го гледат с почуда и страх. Това щеше да пречи на взаимоотношенията му с приятелите и с жените, а останалите, вероятно повечето, щяха да му завиждат или дори мразят.

Тази несправедливост го измъчваше. През по-голямата част на трийсет и петте си години той беше стеснителен и саможив, обречен на невзрачно съществуване от плахостта си. После се бе променил и докато през октомври не започна сомнамбулизмът, всичко беше наред. И сега този кратък и прекрасен период на нормалност можеше да свърши. Ако експериментът докажеше, че по някакъв начин е придобил паранормални способности, Доминик отново щеше да бъде изолиран — не от чувството си за малоценност като преди, а от неловкото съзнание за превъзходството си.

Той се молеше на Бога експериментът да се провали.

Двамата с Брендън Кронин седнаха един срещу друг в двата противоположни края на дългата маса, а останалите се наредиха на няколко крачки зад тях, за да не ги разсейват.

На масата пред Доминик имаше солница, а пред Брендън — пиперница. Двамата трябваше да преместят предметите, без да ги докосват.

Брендън гледаше съсредоточено пиперницата. Той бе отрекъл, че в чудотворното излекуване на Емелийн и Уинтън и в призрачната светлина има Божия намеса. Но по изражението му личеше, че всъщност се надява да е така. Свещеникът явно искаше да възвърне вярата си в Господ.