Дийн Кунц - Непознати

Всички погледнаха изумено Доминик и Брендън, но никой не беше по-стъписан от самите тях. Те се бяха вторачили потресени в Джинджър.

— Но това е абсурдно! — каза Доминик. — Аз не съм екстрасенс, нито магьосник.

— И аз — рече Брендън.

Джинджър поклати глава.

— Това е несъзнателно. Силата е във вас, но вие не съзнавате това. Замислете се. Първият път, когато Брендън е упражнил лечителските си умения и кръговете са се появили на дланите му, е било, докато е сресвал косите на момиченцето в болницата. Той бил завладян от силно състрадание към нея и изпълнен с отчаяние и гняв, че не може да й помогне. Може би тези чувства са освободили дарбата в него, макар че не го е съзнавал, защото придобиването й е част от онова, което са го принудили да забрави. Втория път Брендън се е оказал в необикновена криза, която може да е задействала тези способности. А сега нека да разсъждаваме върху преживяванията на Доминик. Първото е в Рино, в къщата на Ломак. Докато се е разхождал из стаите, Доминик се е разстроил толкова много от задълбочаващата се загадка, че е изпитал желание да откъсне от стените плакатите с луната. И така е станало. Доминик наистина ги е откъснал от стените, но не с ръцете си, а с помощта на способността си. И не забравяйте, че плакатите са паднали на пода, едва когато той е извикал: „Престанете! Спрете!“ Самият Доминик е спрял явлението.

Брендън, Доминик и още един-двама от присъстващите изглеждаха скептично настроени, но Джинджър завладя въображението на Санди Сарвър.

— Да, има логика! Замислете се какво стана тук в събота вечерта. Доминик се опитваше да си спомни какво ни се е случило в онази юлска нощ и изведнъж се разнесе онзи странен шум и тътен и всичко се разтресе. Може би Доминик несъзнателно е използвал способността си, за да пресъздаде ефекта от случилото се тогава.

— А странната светлина? — попита Доминик. — Твърдиш, че Брендън и аз я произвеждаме по някакъв начин?

— Да — отговори Джинджър. — Пирокинеза. Способността спонтанно да произвеждаш топлина или огън само със силата на мисълта си.

— Но онова не беше огън, а светлина — рече Доминик.

— Тогава е фотокинеза. Мисля, че когато се срещнахте, ти и Брендън подсъзнателно разпознахте силата един в друг. Някъде дълбоко в паметта ви се е пробудил споменът за случилото се в онази юлска нощ, онова, което сте били принудени да забравите. И двамата сте искали да взривите бариерата пред спомените. И затова несъзнателно сте създали онази странна светлина, която всъщност е била пресъздаване на промяната на луната от бяла в червена в нощта на шести юли. Подсъзнанието ви се опитваше да изтласка спомена през преградата в паметта.

— Чакай малко — каза Ърни Блок и поклати глава. — Загубих нишката на мисълта ти. Ти започна с предположението, че луната е станала червена от минаващ облак от биологична зараза. После заговори за необикновените способности на Доминик и Брендън, в резултат на случилото се с нас. Къде е връзката? Какво общо има между биологичната зараза и всички тези паранормални явления?

Джинджър пое дълбоко въздух, защото бе стигнала до същината на теорията си, до най-невероятната част.

— Може да сме били заразени с някакъв вирус или бактерия, която като страничен ефект предизвиква драстични химични, генетични или хормонални промени в гостоприемника и дори преобразява мозъка. И след като се излекува от инфекцията, е възможно гостоприемникът да придобие свръхестествени способности.

Израженията, изписани на лицата на останалите, бяха различни. Но никой не мислеше Джинджър за луда или с твърде развихрено въображение, а по-скоро бяха смаяни от сложната последователност в логиката й.

— Мили Боже — възкликна Доминик. — Съмнявам се дали това е правилният отговор, но със сигурност е най-хубавата и стройно изградена теория, която съм чувал. Какъв сюжет за роман! Генетично създаден вирус, който като неочакван страничен ефект предизвиква принудителна еволюция на човешкия мозък, завършваща с придобиване на паранормални способности. За пръв път от няколко седмици изпитвам непреодолимо желание да хукна към пишещата машина. Джинджър, ако се измъкнем живи от тази бъркотия, ще трябва да ти дам част от хонорара си за книгата, която със сигурност ще се роди от хипотезата ти.

— Но защо това да не е правилният отговор? — попита Джорджа Монатела. — Защо да е само страхотен сюжет за роман?

— Първо — отговори Джак Туист, — ако беше истина и сме били заразени с един и същ вирус, тогава всички щяхме да имаме паранормални способности, нали?