Дийн Кунц - Непознати

— Аз ще тръгна с първата група — каза Джак. — Само ще докарам джипа си от хълмовете, където го оставих. Кой ще дойде с мен?

— Аз — веднага отговори Джорджа, после се сети за дъщеря си. — Ако, разбира се, някой вземе Марси в стаята си.

— Няма проблем — рече Фей. — Тя може да спи при Ърни и мен.

Брендън Кронин също изяви желание да се включи в първата група. Реакцията на свещеника предизвика в Джорджа странно чувство — недоволство, което по-късно тя идентифицира като разочарование.

Вторият екип се състоеше само от Нед и Санди. Двете групи се уговориха да се срещнат в четири сутринта пред магазин „Арко“ в Елко.

— Е, да тръгваме — предложи Джак.

— Чакайте малко — каза Джинджър. — Откакто кръговете се появиха на ръцете на Доминик и мотелът се изпълни с онзи странен шум и сияние, обмислям всичко, което успяхме да научим, опитвайки се да си обясня тези необикновени явления. И стигнах до някои предположения.

Всички изразиха желание да чуят теорията й.

— Колкото и различни да са сънищата ни, свързва ги един елемент — луната — започна да обяснява Джинджър. — Оказа се, че другите ни сънища — защитни облекла, игли на системи за интравенозно поддържане на живота и легла с ремъци — се основават на реални преживявания и заплахи. Всъщност това са спомени, опитващи се да проникнат в съзнанието ни под формата на сънища. Ето защо, луната също е играла голяма роля в случилото се с нас и е спомен, който се стреми да изплава на повърхността. Обсебеността на Марси е прераснала в интерес към тъмночервена луна. А Джак ни каза, че преди две нощи обикновената лунна светлина в кошмара му се е превърнала в кървавочервен блясък. Никой от останалите още не е сънувал червена луна, но смятам, че този образ също е спомен. С други думи, в нощта на шести юли сме видели нещо, което е направило луната червена. А призрачната светлина, която понякога изпълва стаята на Брендън, е странно пресъздаване на случилото се с истинската луна в онази юлска нощ. Мисля, че призрачната светлина е послание, изпратено да събуди спомените ни.

— Послание — повтори Джак. — Да. Но кой го изпраща, по дяволите? Откъде идва светлината? Какъв е източникът й?

— Имам известна представа — отговори Джинджър. — Но всичко по реда си. Първо, нека да помислим какво би могло да направи луната червена.

Джорджа и останалите отначало слушаха с интерес, а после с нарастваща тревога, докато Джинджър крачеше из помещението и описваше в общи линии едно обезпокоително обяснение.

Джинджър Вайс вярваше в науката. За нея вселената се ръководеше от правилата на логиката и разума и за всяка загадка имаше научно обяснение. Но за разлика от мнозина учени тя не смяташе, че буйното въображение е пречка за логиката и разума. В противен случай Джинджър нямаше да измисли теорията, която разказа на останалите в ресторант „Спокойствие“.

Хипотезата й беше странна и Джинджър нервно очакваше реакцията на другите.

— Хората, които са се занимавали с нас, през първите един-два дни на затворничеството ни, са били в защитно облекло, предназначено за биологичен риск. Сигурно са били разтревожени, че сме се заразили с нещо. Ето защо, може би сме видели тъмночервен облак от биологична зараза. И когато е минал над главите ни, облакът е оцветил в червено луната.

— И всички сме били заразени с някаква инфекциозна болест — предположи Джорджа.

— Може би затова вчера на онова особено място край магистралата, аз си спомних, че Доминик извика: „Тя е в мен. Тя е в мен.“ Логично е да изкрещи така, ако в онази нощ червеният облак го е обвил и Доминик е осъзнал, че вдишва заразата. А Брендън ни каза, че е изрекъл същите думи снощи в Рино, когато стаята му се е изпълнила с призрачната червена светлина.

— Бактерия? Микроорганизъм? Но тогава защо не сме болни? — попита Брендън.

— Защото веднага са ни излекували — отговори Доминик. — Вчера, преди ти да дойдеш, говорихме по този въпрос. Но, Джинджър, сиянието, което днес следобед изпълни рецепцията, беше твърде ярко, за да е лунна светлина, процеждаща се през червен облак.

— Знам — каза Джинджър. — Идеята ми не обяснява всичко. Например кръговете на дланите ти. Затова може би не е правилна. Но, от друга страна, хипотезата ми обяснява някои неща и ако разсъждаваме достатъчно дълго и задълбочено, ще намерим отговор и на другите загадки. Освен това теорията ми има едно предимство.

— Какво?

— Теорията може да обясни защо Брендън е излекувал двама човека в Чикаго. И въртящите се луни в къщата на Зебедая Ломак. И странното явление тук, в грила, в събота вечерта, когато Доминик се опитваше да си спомни какво се е случило по миналото лято. Както и какъв е източникът на призрачната светлина. Дотук теорията е съвсем прозаична. Червен облак на зараза. Не е трудно за вярване. Но сега… трябва да дадете воля на въображението си заедно с мен. Нека да предположим, че чудодейното излекуване и явлението в рецепцията имат някакъв загадъчен външен източник. Отец Висажик смята, че този външен източник е Господ. Ние, останалите, не мислим, че източникът има божествен произход. Нямаме представа какъв е, но всички предполагаме, че е външна сила, нещо, което ни привлича или се опитва да стигне до нас с послание, или ни заплашва. Но ако тези чудеса имат вътрешен източник? Да допуснем, че Брендън и Доминик притежават някакви способности, които се дължат на случилото се в нощта на червената луна. Ами ако става дума за телекинеза — способността да преместваш предмети, без да ги докосваш? Това би обяснило въртящите се хартиени луни и опустошението в грила.