Дийн Кунц - Непознати

— Бяха… счупени — отговори Ърни. — Заковали сме дъски.

— Тогава да отидем там. Ще разработим стратегията си, после ще се върнем да хапнем от онзи пай с тиква, за който ви чух да говорите. Аз ядох някакви скапани боклуци, докато вие тук се угощавахте.

Джак безшумно слезе по стълбите, убеден, че останалите ще го последват.

Първите пет минути Ърни изпита неприязън към кривогледото копеле, но сетне, макар и неволно, омразата му постепенно се превърна в уважение.

Ърни се възхити на предпазливостта и безшумността, с които новодошлият се появи в мотел „Спокойствие“. Той не пристигна като другите. Дори носеше картечен пистолет.

Но Ърни още беше жегнат от критиката му. Всъщност беше толкова ядосан, че не спря да вземе палтото си, както направиха другите, а хукна след непознатия.

— Виж какво, защо се правиш на голям умник? Можеше да ни убедиш в правотата си, без да се държиш толкова подигравателно, по дяволите.

— Да, но нямаше да стане толкова бързо — отговори новодошлият.

Ърни отвори уста да добави още нещо, но в същия миг осъзна, че е навън в мрака. На половината път между мотела и грила. Белите му дробове сякаш престанаха да функционират. Ърни не можеше да си поеме въздух и издаде окаяно стенание.

За негова изненада непознатият веднага го хвана под ръка, без никаква следа от презрението, което бе демонстрирал преди малко.

— Хайде, Ърни. Още малко. Облегни се на мен и ще успееш.

Ядосан на себе си, че е допуснал кучият син да го види немощен, безсилен, унижен и завладян от детински страх, Ърни дръпна ръката си.

— Виж какво — рече новодошлият, — докато подслушвах, чух за проблема ти, Ърни. Не те съжалявам и не намирам, че състоянието ти е забавно. Ако страхът ти от мрака има нещо общо със ситуацията, в която сме се озовали, вината не е твоя. Виновни са копелетата, които са объркали съзнанието ни. Ние се нуждаем един от друг, ако искаме да останем живи след тези премеждия. Облегни се на мен. Позволи ми да ти помогна да стигнеш до ресторанта, където ще запалим лампите. Хайде.

Ърни се задушаваше. Сякаш привлечен от магнетична сила, той се обърна и погледна на югоизток към ужасяващата тъма в дивата пустош. И изведнъж осъзна, че не се страхува от самия мрак, а от нещо, което е било там в нощта на шести юли по миналото лято. Той гледаше към онова място край магистралата, където бяха ходили предишния ден, за да общуват със земята, търсейки улики. Онова странно място.

Фей се бе приближила до тях. Ърни не се дръпна, когато тя го хвана за ръката. Кривогледият мъж отново се опита да му помогне, но Ърни още беше ядосан и го отблъсна.

— Добре, добре — рече непознатият. — Много си твърдоглав и ще ти трябва време да излекуваш наранената си гордост. Щом искаш да си упорито магаре, хубаво, сърди ми се. Само гневът ти те накара да изминеш толкова голямо разстояние в мрака. Със сигурност не беше опитът ти на морски пехотинец. Затова, продължавай да ми се ядосваш и може би ще успееш да стигнеш до ресторанта.

Ърни знаеше, че кривогледият мъж хитро го предизвиква и съвсем не е жесток към него. „Мрази ме — казваше непознатият, — и ще се страхуваш по-малко от мрака. Съсредоточи гнева си върху мен, Ърни, и пристъпвай крачка след крачка.“ Ако не се боеше до смърт от нощта, Ърни би се разсмял, че го увещават по този начин. Но той се вкопчи в гнева си и тръгна към грила. Влезе вътре и въздъхна с облекчение, когато лампите светнаха.

— Тук е много студено — каза Фей и пусна парното.

Ърни седна с гръб към вратата и започна да се съвзема. Останалите също дойдоха. Кривогледият сновеше от прозорец на прозорец и проверяваше закованите дъски. И в този миг Ърни осъзна, че вече не го мрази, а започва да го харесва.

Новодошлият изключи телефоните, после каза на Брендън и Джинджър да доближат три маси и да наредят столове за всички.

Ърни го наблюдаваше с неподправено любопитство.

Непознатият изпрати Нед и Доминик да донесат още дъски и да затиснат остъклената врата, която не се беше строшила по време на странното явление в събота. После отиде да разгледа склада и каза на Санди да включи грамофона-автомат.

— Когато има музика, подслушването е по-трудно.

Всички се подчиняваха безпрекословно на заповедите му.

Изведнъж Ърни разбра защо кривогледият привлича интереса му. Мъжът разсъждаваше бързо, действаше прецизно и притежаваше талант да командва. Всичко това показваше, че е бил командос от специалните сили, при това адски добър.