Дийн Кунц - Непознати

— Винаги съм казвал, че има много по-лесно решение — напомни му Лийланд.

— Да ги убием ли? Да ликвидираме трийсет и един наши съграждани само защото са били на неподходящото място в неподходящ момент?

— Не го предложих сериозно. Исках да кажа, че след като бяхме лишени от възможността да прибегнем до варварство, не можехме да запазим тайната и не биваше да се опитваме да го правим.

Мълчанието от другия край на линията показа, че Хендерсън не вярва на думите на Фолкърк.

— Довечера ще проведем ли операцията в мотела?

— Ако положението в Чикаго се изясни и разбера какво става там, довечера ще действаме. Но има въпроси, които чакат отговор. Онези странни… психични явления. Какво ли означават? И двамата имаме идеи, нали? И сме уплашени до смърт. Не, няма да атакувам мотела и да изложа на риск хората си, докато не разбера каква е ситуацията — отговори Лийланд и затвори.

Искаше му се да вярва, че онова, което става горе в планината, ще доведе до по-добро бъдеще, отколкото човечеството заслужава. Но дълбоко в душата си Фолкърк се опасяваше, че това ще бъде краят на света.

Когато Джак влезе в хола и заговори на групата, някои ахнаха от изненада и понечиха да станат, блъскайки се в масата в нетърпението си да се обърнат да го видят. Други подскочиха от столовете си, сякаш помислиха, че той е изпратен да ги убие. Джак бе оставил на долния етаж картечния пистолет, за да не предизвика паника, но неочакваната му поява пак ги изплаши. Това беше хубаво. Те се нуждаеха от стъписване, за да бъдат по-предпазливи. Само момиченцето не реагира на пристигането му.

— Всичко е наред. Успокойте се. Седнете — каза Джак. — Аз съм един от вас. В онази юлска нощ се регистрирах в мотела като Торнтън Уейнрайт. Вероятно сте ме търсили под това име. Но то е фалшиво. После ще ви разкажа всичко. А сега…

Изведнъж всички развълнувано започнаха да му задават въпроси.

— Откъде се взе?

— Уплаши ни до смърт.

— Как разбра…

— Кажи ни, ако…

— Тук не е мястото да обсъждаме тези неща — надвика ги Джак. — Може да ни чуят, за Бога. Щом аз мога да подслушвам всяка ваша дума, същото могат да правят и хората, срещу които заговорничите.

Всички се вторачиха в него, стреснати от твърдението му, че изолацията им е илюзия.

— Искаш да кажеш, че стаите се подслушват? — попита едър, набит мъж с прошарена, късо подстригана коса. — Трудно ми е да го повярвам, защото съм ги претърсвал и не намерих нищо. И аз имам опит в тези неща.

— Ти трябва да си Ърни — рече Джак, говорейки със строг, студен тон, за да ги държи нащрек, да ги накара да проумеят посланието му и незабавно да разберат, че е задължително да мерят приказките си и да не забравят този урок. — Чух те да споменаваш, че си служил в морската пехота, Ърни. Господи, колко време е минало оттогава? Обзалагам се, че най-малко десет години. Нещата се промениха, човече. Не си ли чул за техническата революция? По дяволите, не е необходимо да идват тук и да поставят подслушвателни устройства. Самонасочващите се микрофони са страхотно усъвършенствани. А може и само да монтират всеобхватен предавател към техния телефон и да наберат номера ти. Знаеш ли какво е всеобхватен предавател, Ърни? Достатъчно е само едно обаждане, за да остане включен телефонът ти, независимо че слушалката е затворена. Всеобхватният предавател се активира с телефонно позвъняване, при което с помощта на ултразвук, с неуловим за човешкото ухо тон се включва прекъсвач и микрофонът в слушалката ти. Ти не чуваш звън и не разбираш, че ти се обаждат и линията ти е отворена. Но те подслушват какво става във всяка твоя стая, където имаш дериват, защото връзката остава, докато не бъде изключен прекъсвачът.

Джак грабна телефонната слушалка и им я показа, като нарочно ги изгледа презрително.

— Ето го подслушвателното ти устройство. Сам си го инсталирал. Можеш да се обзаложиш на каквото искаш, че напоследък са чули много неща. Ако продължавате така, сами ще прережете гърлата си и ще спестите на всички много неприятности — добави той.

Язвителното му държане оказа въздействие. Всички останаха стъписани.

— А сега, кажете ми дали тук има стая без прозорци, където да проведем военен съвет? Няма значение дали има телефон. Ще го изключим.

Привлекателна жена на средна възраст, очевидно съпругата на Ърни, която Джак бегло си спомняше от по миналото лято, се замисли за миг и каза:

— Ресторантът.

— Ресторантът ви няма прозорци? — учуди се Джак.