Дийн Кунц - Непознати

„По дяволите. Той е обаятелен, защото прилича на мен. Ама че съм загубен!“ — помисли Ърни и се засмя.

Непознатият се върна и се усмихна доволно, когато видя, че всички са седнали около масата, после се приближи до Ърни и попита:

— Не се сърдиш, нали?

— Не, по дяволите. И… много ти благодаря.

Новодошлият седна начело на масата и каза:

— Казвам се Джак Туист и също като вас не знам какво става, по дяволите. Цялата тази история ме плаши до смърт, но трябва да ви кажа, че за пръв път от осем години наистина съм на страната на справедливостта и се чувствам един от добрите. И, мили Боже, нямате представа колко много се нуждаех от това!

Лейтенант Том Хорнър, адютантът на полковник Фолкърк, имаше огромни ръце, но беше забележително сръчен. Той извади малък касетофон, сложи го на бюрото и го включи.

Лентата съдържаше записи на подслушаните разговори в мотел „Спокойствие“. В началото свидетелите говореха за откритието си, че източникът на неприятностите им не е „Шенкфийлд“, а Тъндър Хил. Лийланд слушаше изумен, защото не бе очаквал, че разследването им ще се насочи в правилната посока толкова бързо. Умните им разсъждения го разтревожиха и ядосаха.

„Млъкнете, за Бога. Ако мислите, че можете спокойно да заговорничите тук, жестоко се лъжете.“

— Това е Туист — каза лейтенант Хорнър. — Знаехме, че ще дойде тук. Туист е опасен. Предполагахме, че ще е по-предпазлив от другите, но не очаквахме да действа като на война.

Доколкото знаеха, блокажът на паметта на Джак Туист не беше сериозно увреден. Той не страдаше от пристъпи на пориомания, сомнамбулизъм, фобии или обсебеност. Следователно единственото, което би могло да го мотивира внезапно да пристигне в Елко, беше послание, изпратено от същия предател, снабдил с моменталните снимки Корвези и семейство Блок.

Лийланд Фолкърк беше бесен, че някой, участващ в потулването на тайната, вероятно човек от Тъндър Хил, саботира операцията. Той бе научил това едва в събота вечерта, когато Доминик Корвези и семейство Блок седнаха в кухнята и започнаха да обсъждат странните моментални снимки, които бяха получили. Лийланд мигновено нареди разследване и строга проверка на всеки във военния склад, но нещата вървяха много по-бавно, отколкото очакваше.

— Има и по-лошо — рече Хорнър.

Фолкърк чу как Туист разказва на останалите за самонасочващите се микрофони и всеобхватните предаватели. Стъписани, те отидоха в грила, за да обсъждат стратегията си, без да ги подслушват.

— Сега са в ресторанта — добави Хорнър и изключи касетофона. — Прекъснаха телефоните. Говорих с наблюдателните постове, които сме разположили на магистрала 80. Видели са, че свидетелите отиват в грила, но не са могли да ги подслушат със самонасочващ се микрофон.

— Няма да им провърви. Туист знае какво прави.

— И сега, когато са се досетили за Тъндър Хил, трябва да ги хванем колкото е възможно по-скоро.

— Чакам новини от Чикаго.

— Шаркъл още ли се е барикадирал в къщата си?

— Да. Искам да знам дали блокажът на паметта му се е разрушил напълно. Ако е така и той каже на някого какво е видял по миналото лято, операцията ще се провали. И тогава би било грешка да заловим свидетелите в мотела. Ще трябва да прибегнем до друг план.

Марси заспа в скута на майка си, още докато Джак Туист се представяше.

И Джорджа беше уморена, но театралната поява на Туист беше ефективна противоотрова срещу приспивното въздействие на вечерята. Тя се разсъни и с нетърпение се приготви да чуе какво ще сподели той за премеждията си.

Джак им разказа накратко за пленничеството си в Централна Америка, с което бе приключила кариерата му в специалните сили. Той говореше така, сякаш преживяванията му бяха скучни и досадни, но Джорджа разбра, че е изпитал жестоки страдания. Съдейки по деловия му тон, тя остана с убеждението, че Джак е сигурен в представата за себе си и във физическите и интелектуалните си способности и не е необходимо да се изтъква, нито да слуша хвалбите на другите.

Но когато заговори за покойната си съпруга Джени, той не можа да прикрие чувствата си. Под привидната му невъзмутимост се долови искрена тъга и обич. Духовното единство между Джак и Джени сигурно е било изключително, защото само една необикновена и вълшебна връзка можеше да гарантира неуморната му всеотдайност, докато съпругата му е била в кома. Джорджа се опита да си представи какво би представлявал подобен брак, после осъзна, че колкото и приказен да е бил съюзът им, Джак не би се посветил толкова безрезервно на болната Джени, ако не беше истински мъж. Връзката им е била специална, защото и Джак не беше като другите мъже. Това прозрение засили интереса й към него и историята му.