Дийн Кунц - Непознати

Доминик също се вторачи в солницата и се опита да прогони от съзнанието си всички други мисли, освен твърдото намерение да я премести. Макар че не желаеше да притежава тази необикновена дарба, трябваше да направи опит да я демонстрира, защото искаше да разбере дали хипотезата на Джинджър е вярна.

— Щом способността ти се появява спонтанно и зрелищно в моменти на напрежение, ти може да се научиш да я извикваш, да я контролираш и използваш — бе казала тя.

Солницата не помръдваше.

Доминик съсредоточи вниманието си, докато стъкленият предмет остана единственото нещо във вселената. Той насочи мислите си към солницата, внушавайки й да се премести и осъзна, че е стиснал зъби и е свил пръсти в юмруци.

Нищо.

Доминик смени тактиката. Той се отпусна и се вторачи изпитателно в предмета, опитвайки се да добие подробна представа за размера, формата и структурата. Вероятно трябваше да изпита съпричастност към солницата. „Съпричастност“ му се стори подходяща дума, макар че в случая се отнасяше за неодушевен и неорганичен предмет. Може би по този начин Доминик щеше да внуши на солницата да помръдне. Наведе се към нея, за да разгледа по-добре простотата на функционалния й дизайн.

Нищо. Солницата приличаше на митичен сфинкс, обречен вечно да стои на мястото си.

Но, разбира се, като всички други форми на материята във вселената, и солницата не беше неподвижна. В края на краищата тя се състоеше от милиарди непрестанно движещи се атоми.

Доминик изведнъж почувства прилив на сила и най-после солницата помръдна. Той се бе вглъбил толкова силно в този обикновен предмет, че усети присъствието на хората около себе си, едва когато всички ахнаха и възкликнаха в един глас. Солницата литна нагоре, предизвиквайки законите на земното притегляне, и застана неподвижно над масата.

Пиперницата също се издигна във въздуха. Брендън я гледаше с широко отворени очи, сетне погледна Доминик. В очите на свещеника се четяха няколко чувства — почуда, изумление, озадаченост, страх и емоционално потвърждение на силната връзка, съществуваща между Доминик и него заради необикновените способности, които двамата притежаваха.

Доминик установи, че не е необходимо да полага усилия, за да държи солницата във въздуха. Всъщност му беше трудно да повярва, че тази магия се дължи именно на него. Той нямаше усещането, че притежава или упражнява контрол над предмета. Доминик не чувстваше, че в него приижда някаква сила. Очевидно телекинетичните му способности действаха автоматично, също като дишането и ударите на сърцето.

Брендън вдигна ръце. Червените кръгове пламтяха на дланите му.

Доминик погледна ръцете си и видя същите неразгадаеми белези.

Какво означаваха кръговете?

— Невероятно — задъхано каза Джинджър. — Показахте ни вертикално движение. А можете ли да преместите предметите хоризонтално?

— Можете ли да вдигнете нещо по-тежко? — попита Санди.

— А можете ли да създадете червената светлина? — добави Ърни.

Доминик си помисли леко да завърти солницата и предметът мигновено започна да се върти във въздуха. След секунда и пиперницата направи същото. По металните им капачки пробягваха отблясъци отразена светлина.

Изведнъж двата предмета се понесоха един срещу друг, макар Доминик да нямаше чувството, че съзнателно направлява движението на солницата. Той стигна до извода, че предложението на Джинджър е било прието от подсъзнанието му, което сега използва психична енергия, за да изпълни задачата, без да чака Доминик да извърши съзнателно усилие.

Солницата и пиперницата спряха на разстояние петнайсет сантиметра една от друга и започнаха да се въртят малко по-бързо отпреди, хвърляйки отблясъци от отразена светлина. После се завъртяха една около друга в съвършено синхронизирани орбити. Но това продължи само няколко секунди. Неочаквано двата предмета започнаха да кръжат много по-бързо, извършвайки сложни параболични движения.

Всички в стаята се засмяха и изръкопляскаха. Доминик погледна Джинджър. Лицето й сияеше от неподправен възторг, който я правеше още по-красива. Ърни Блок и Джак Туист с изумление наблюдаваха въздушната акробатика. Двамата приличаха на деца, които за пръв път в живота си виждат фойерверки. Смеейки се, Фей протегна ръце към солницата и пиперницата, сякаш се опитваше да усети чудодейното силово поле, в което се въртят. Нед също се смееше, но Санди плачеше. Отначало Доминик се стресна, като я видя, но после разбра, че и тя се усмихва, а сълзите й са от радост.