Дийн Кунц - Непознати

— Кажи на хората да си лягат — рече Лийланд. — За тази вечер приключихме. Ще рискувам още един ден, за да видя дали проблемът в къщата на Шаркъл ще се реши.

— Тъкмо щях да дойда при теб — каза Хорнър. — В мотела има ново развитие. Те най-после излязоха от сградата. Туист докара джипа си. Той, Джорджа Монатела и свещеникът се качиха и потеглиха към Елко.

— Къде отиват по това време, по дяволите?

Полковникът се притесни, че тримата може да му се изплъзнат.

Хорнър посочи Фикс, който си бе сложил слушалки и подслушваше какво става в мотел „Спокойствие“.

— Съдейки по онова, което чухме, другите ще си лягат. Туист, Монатела и Кронин излизат, за да не ги хванем всички заедно с един удар. Тази идея трябва да е била на Туист.

— По дяволите. — Масажирайки пулсиращите си слепоочия с върха на пръстите си, Фолкърк въздъхна. — Добре. И без това няма да атакуваме тази нощ.

— А утре? Ами ако през целия ден са разделени на групи?

— Ще следим всичките.

Дотогава Лийланд не смяташе за необходимо следенето на всички свидетели, където и да отидат, защото знаеше, че накрая всички ще се съберат в мотела, улеснявайки го да се справи с тях. Но сега, ако се разпръснеха, когато дойдеше време да ги заловят, той трябваше да знае къде са по всяко време на денонощието.

— Възможно е да забележат преследвачите — отбеляза Хорнър. — В тези огромни открити пространства не е лесно да си дискретен.

— Знам — каза Фолкърк. — Нека да ни видят. Може би това ще ги изкара от равновесие, докато стане късно. Ако се уплашат, може да се съберат, за да се отбраняват и да улеснят задачата ни.

— Ще бъде трудно, ако се наложи да ги хванем на друго място, освен в мотела — разтревожено каза Хорнър.

— Ако не можем да ги хванем, ще ги убием — заяви Лийланд, придърпа стол и седна. — А сега да уточним детайлите по следенето, за да разположим постовете преди зазоряване.

В седем и половина във вторник сутринта, в отговор на телефонно обаждане на Брендън Кронин късно през нощта, отец Висажик се приготви за пътуване до Евънстън, до последния известен адрес на Калвин Шаркъл, шофьорът на камион, който се бе регистрирал в мотел „Спокойствие“ на шести юли по миналото лято, но чийто телефон бе прекъснат. В светлината на невероятните събития от предишната вечер в Невада всички се бяха съгласили, че на всяка цена трябва да се свържат с другите жертви, с които дотогава не бяха установили контакт. Стефан закопча палтото си и сложи шапката си.

— Може би трябва да знам повече за цялата ситуация и какво, за Бога, става с Брендън, в случай че… нещо ще случи с теб — каза отец Джерано, който седеше и закусваше.

— Нищо няма да ми се случи. Господ не ми е позволил пет десетилетия да изучавам движещите сили на света, за да ме убие точно сега, когато мога най-добре да служа на църквата.

Майкъл поклати глава.

— Винаги си бил толкова…

— Сигурен във вярата си? Разбира се. Разчитай на Господ и Той никога няма да те изостави, Майкъл.

— Всъщност щях да кажа, че си твърдоглав — усмихна се отец Джерано.

— Каква наглост от страна на един помощник на пастора! — рече Стефан, увивайки дебел, бял шал около врата си. — От теб се иска да бъдеш смирен, покорен, издръжлив, жизнен и да благоговееш пред пастора си.

Майкъл се ухили.

— Да, но ако пасторът е станал суетен от хвалбите на енориашите си…

Телефонът иззвъня.

— Ако е за мен, излязъл съм — каза отец Висажик, сложи си ръкавици, но не можа да стигне до вратата, защото Майкъл му подаде слушалката.

— Обажда се Уинтън Толк, полицаят, чийто живот Брендън спаси. Струва ми се, че е изпаднал в истерия. Иска да говори с Брендън.

Стефан взе слушалката и се представи.

Гласът на полицая беше уплашен и настойчив.

— Отче, трябва незабавно да говоря с Брендън Кронин. Случаят не търпи отлагане.

— Боя се, че той замина. Защо? Какво има? Мога ли да ти помогна?

— Случи се нещо странно. Не го разбирам, но е свързано с Брендън.

— Сигурен съм, че мога да ти помогна. Къде си, Уинтън?

— Дежурен съм. Смяната ми скоро ще свърши. Имаше наръгване с нож и стрелба. Ужас. И после… Искам Брендън да дойде тук и да ми го обясни. Веднага.

Отец Висажик успя да изтръгне адреса от Толк, хукна навън и подкара колата си твърде бързо. След половин час той пристигна на улица с еднакви, шестетажни, тухлени жилищни сгради. Стефан не можа да паркира пред къщата, чийто адрес му бяха казали, защото по-голямата част от пространството беше заета от полицейски коли. Радиопредавателите им изпълваха студения въздух с металически хор от диспечерски кодове и жаргон. Две ченгета наблюдаваха превозните средства, за да предотвратят евентуален вандализъм. В отговор на въпроса на отец Висажик, те му казаха, че действието се развива на третия етаж в апартамент 3-Б на семейство Мендоса.