Дийн Кунц - Непознати

Джак отново сънува безлюдната магистрала в дивата пустош и непознатия с шлем с тъмно стъкло, който го гонеше. Лунната светлина изведнъж стана кървавочервена и той се стресна и се събуди. Беше един часът в неделя следобед. Джак се запита какво може да означава тази кървавочервена луна.

Той се изкъпа, избръсна се, облече се и набързо закуси с портокал и суха кифла.

Джак отвори дрешника в спалнята, махна двойната стена и прегледа съдържанието на скривалището. Бижутата от удара през октомври бяха успешно продадени, а повечето пари от обира в склада на мафията в началото на декември бяха превърнати в чекове и изпратени на сметките му в три швейцарски банки. Джак имаше само сто двайсет и пет хиляди долара в брой.

Той прехвърли по-голямата част от банкнотите в дипломатическо куфарче. В тайника останаха двайсет и пет хиляди — достатъчно пари, след като Джак вече не се занимаваше с престъпна дейност и нямаше да попада в ситуации, изискващи бързо бягство от щата или от страната.

Той смяташе да раздаде значителна част от придобитото по незаконен начин богатство, но не и да остане без пукнат грош. Това можеше и да е хубаво за душата му, но щеше да е лошо за бъдещето му и несъмнено глупаво. Джак имаше и единайсет сейфа в различни банки в Ню Йорк, които съдържаха четвърт милион долара. Сметките му в швейцарските банки възлизаха на четири милиона. Общата сума беше много по-голяма, отколкото му трябваше. През следващите една-две седмици Джак смяташе да се раздели с половината си състояние и тогава щеше да реши какво иска да прави с бъдещето си.

В три и половина следобед той взе куфарчето и тръгна из града. Лицата на непознатите, които в продължение на осем години му се бяха стрували враждебни, сега приличаха на оживели портрети, изпълнени с обещание и зашеметяващи възможности.

Кухнята на семейство Блок ухаеше на кафе и горещ шоколад, а когато Фей започна да пече кифлички, се разнесе аромат на канела и тесто.

Доминик продължи да издирва хората, които в онази загадъчна юлска нощ се бяха регистрирали в мотел „Спокойствие“.

Той се свърза с Джим Гестрън, фотограф, който през онова лято бе пътувал из Западните щати и бе правил снимки по поръчка на „Сънсет“ и други списания. Отначало Гестрън се държа любезно, но като чу историята на Доминик, охладня. Ако мозъкът на фотографа беше промит, извършителите бяха успели да заличат всичко от паметта му. Гестрън нямаше кошмари и проблеми. Разказът на Доминик за промиване на мозъци, сомнамбулизъм, никтофобия, обсебеност от луната, самоубийства и паранормални явления го порази като бръщолевене на човек със сериозно психично заболяване. Гестрън му каза мнението си и затвори.

Доминик се обади на Хариет Белът от Сакраменто, която също нямаше проблеми. Тя беше петдесетгодишна, неомъжена учителка и бе започнала да проявява интерес към Дивия Запад, когато на млади години се записала в Женския армейски корпус в Аризона. Всяко лято пътувала по старите маршрути на фургоните с първите заселници, посещавала места, където навремето имало фортове и индиански селища и обикновено спяла в малката си каравана, но понякога си позволявала мотелска стая. Когато Доминик заговори за фантастични неща като паранормални явления, Хариет Белът също затвори.

— Сега по-добре ли се чувстваш, Фей? — попита Ърни. — Ти не си единствената, чиито спомени са старателно заличени.

— Съвсем не се чувствам по-добре. Предпочитам да страдам от проблеми като теб или Доминик, отколкото да не чувствам нищо. Имам усещането, че са изрязали и изхвърлили част от мен.

„Може би Фей има право — помисли Доминик. — Вероятно кошмарите, фобиите и ужасите наистина са нещо по-добро, отколкото да усещаш абсолютна празнота в съзнанието си, все едно да носиш част от смъртта до края на живота си.“

Когато в четири и половина в неделя следобед Доминик Корвези се обади в пасторското жилище в „Сейнт Бернадет“ и потърси Брендън Кронин, отец Висажик беше в кабинета си и обсъждаше годишния пролетен фестивал с представителите на организацията „Рицарите на Колумб“.

Отец Майкъл Джерано прекъсна съвещанието с новината, че се обажда „братовчедът“ на Стефан Висажик от Елко, Невада. Брендън Кронин бе заминал преди няколко часа със самолет за Рино. Съобщението на Майкъл заинтригува отец Висажик, който мигновено напусна обсъждането, без да казва на посетителите си, че в живота на свещениците в енорията става нещо необикновено.