Дийн Кунц - Непознати

Стефан забърза към кухнята и грабна телефонната слушалка. Доминик Корвези, писател с вкус към фантастиката, и Стефан Висажик, свещеник, проявяващ интерес към мистериите и мистицизма, изпитваха все по-силно вълнение и ставаха все по-словоохотливи, докато разговаряха. Стефан разказа за проблемите и приключенията на Брендън — загубата на вярата, чудодейното излекуване и странните сънища, а Доминик сподели историите си за паранормални явления, сомнамбулизъм, никтофобия, обсебване от луната и самоубийства.

Накрая отец Висажик не устоя и попита:

— Господин Корвези, съзирате ли някаква причина стар, невеж, набожен наивник като мен да се надява, че онова, което става с Брендън, има божествен произход?

— Откровено казано, отче, въпреки чудодейното излекуване на онзи полицай и на момиченцето, за което споменахте, не смятам, че това е дело на Божията ръка. В тази странна история има твърде много следи от човешка намеса и заговор, за да подкрепят тълкуванието, което вие искате да й придадете.

Стефан въздъхна.

— Е, предполагам, че е така. Но аз още вярвам, че Брендън е призован в Невада от нещо, което ще го върне в Божиите ръце. Няма да се откажа от тази вероятност.

Писателят тихо се засмя.

— Отче, съдейки по онова, което ми казахте, подозирам, че никога няма да се откажете от вероятността да спасите някоя душа. Предполагам, че хвърляте доста усилия и упорство в този си стремеж. Все едно сте ковач, който с пот на челото изковава спасението на човешките души. Моля ви, приемете думите ми като комплимент.

Стефан също се засмя.

— Как другояче бих могъл да ги приема? Ковач на вярата. Да, тази представа ми харесва.

— Очаквам с нетърпение пристигането на отец Кронин. Ако е като вас, много ще се радваме, че е на наша страна.

— И аз съм на ваша страна. Ако мога да помогна с нещо на разследването, моля ви, обадете ми се. Има ли вероятност тези странни явления да включват Божия намеса, не искам да стоя встрани и да пропусна събитията.

Следващите в списъка на гостите на мотела бяха Брус и Джанет Кейбъл от Филаделфия. Нито един от двамата нямаше проблеми, но и двамата изразиха по-голяма готовност да изслушат Доминик. Накрая обаче те не проявиха интерес към разказа му.

Последното име беше Торнтън Уейнрайт. Той бе записал адрес и телефонен номер в Ню Йорк. Доминик го набра. Обади се някоя госпожа Нийл Карполи, която каза, че номерът е неин от четиринайсет години и не познава Уейнрайт. Доминик я попита дали живее на Лексингтън Авеню — адресът, записан в регистъра на мотела — и тя се засмя.

— Не, господине, не живея там, макар че много би ми се искало. Вашият господин Уейнрайт е излъгал. В онзи квартал няма жилищни блокове. Знам това, защото работех на Лексингтън Авеню. Адресът ми е в Блумингдейл.

— Фалшиво име и адрес? — изненада се Санди. — Какво означава това? Дали наистина този човек е бил гост на мотела онази нощ? Или някой е добавил името в регистъра, за да ни обърка? Или има някаква друга причина?

Джак Туист имаше осем комплекта с фалшиви карти за самоличност, шофьорски книжки, свидетелства за раждане, карти за социално осигуряване, кредитни карти и паспорти, издадени на различни имена, сред които „Торнтън Уейнрайт“, и ги използваше, когато планираше и извършваше обирите. Но в неделя следобед той работеше анонимно, раздавайки други сто хиляди долара на изумени хора в Манхатън. Най-големият подарък от петнайсет хиляди долара получиха двойка младоженци — млад моряк и невестата му. Очуканият им стар плимут се беше повредил в Сентръл Парк Уест, близо до статуята на Симон Боливар.

— Купете си нова кола — каза Джак и пъхна парите в ръцете им. — И ако сте умни, не казвайте на никого за това, особено на медиите. Ще привлечете към себе си вниманието на данъчната служба. Не е необходимо да знаете името ми, нито да ми благодарите. Само се обичайте и бъдете добри един към друг, защото никой не знае колко време ни остава на този свят.

За по-малко от час Джак раздаде всичките сто хиляди долара, които бе извадил от тайника в дрешника в спалнята си. Той разполагаше с много свободно време, затова купи букет кораловочервени рози и потегли към Уестчестър Каунти, където преди две седмици бе погребана Джени. Джак реши, че единственото подходящо място за покой за нея е извън града, където има обширни зелени, тревисти склонове и сенчести дървета през лятото и огромни, тихи, заснежени пространства през зимата.

Той пристигна в гробището малко преди здрачаване. Джак седна в снега и без да обръща внимание на студа и влагата, започна да говори на Джени, както бе правил, докато тя беше в кома. Разказа й за обира на бронираната кола и как е раздал парите. Когато се смрачи, пазачът на гробището обиколи парка и предупреди неколцината закъснели посетители, че след малко ще затвори портите. Джак стана и за последен път погледна името на Джени, изписано с бронзови букви върху надгробната плоча.