Дийн Кунц - Непознати

Ърни и Фей станаха. Те вече не бяха само озадачени, а се страхуваха като всички останали.

Грохотът и свистенето се усилиха и станаха пронизителни.

— Какво е това? — извика Санди, а вибрациите и електронното свистене станаха толкова силни, че стените на грил „Спокойствие“ се разтресоха.

Чашите паднаха и бирата се изля на масата. Бутилката с кетчуп, бурканчето с горчица, солницата, пиперницата, пепелникът и сребърните прибори подскачаха и се местеха насам-натам.

Нед и другите отвориха широко очи, сякаш очакваха да се материализира някакво демонично същество.

Предметите започнаха да падат от масите. Стенният часовник се откачи от кукичката и с трясък се стовари на пода.

Нед си спомни, че същото се бе случило и в онази юлска нощ. Но не можеше да се сети какво стана после.

— Спри! Престани! — извика Ърни.

„Дали не става земетресение?“ — запита се Нед. Но земетресението не обясняваше електронното свистене, придружаващо тътена.

Столовете се преобърнаха.

Подът се тресеше.

Грохотът и електронните вибрациите станаха оглушителни. Стъклата на прозорците се пръснаха на стотици парчета. Фей извика и закри с ръце лицето си, а препъвайки се, Ърни отстъпи назад, като се блъсна в стола и едва не падна. Санди притискаше лице в гърдите на Нед.

Острите стъкла щяха да ги наранят, ако не бяха щорите, които ги предпазиха. Завесите се развяха, сякаш разлюлени от силен вятър, и върху Нед и на пода около него се посипаха дребни стъкълца.

В същия миг настъпи тишина.

В онази юлска нощ по миналото лято се бе случило същото, макар че Нед не си спомняше точно какво беше. Тази вечер загадъчното явление се повтори, но явно спря дотук.

Лицето на Доминик Корвези беше издраскано и леко кървеше. Челото и дясната ръка на Ърни също бяха охлузени от стъкълцата.

Нед се увери, че Санди не е ранена, хукна към вратата, излезе навън и потърси причината за странния шум, но наоколо беше тъмно и тихо. Нямаше пушек или тлеещи отломки, които да бележат източника на експлозията. По магистралата се движеха коли и камиони. Пред мотела бяха излезли неколцина гости, привлечени от звука. Небето беше осеяно със звезди, а въздухът — смразяващо студен, досущ ледената въздишка на Смъртта. Не се виждаше нищо, което би могло да предизвика тътена, вибрациите и строшаването на стъклата на прозорците.

Доминик Корвези също излезе навън.

— Какво беше това, по дяволите?

— Надявах се, че ти ще знаеш — отговори Нед.

— Същото се случи и по миналото лято.

— Знам.

— Но това беше само началото. Не мога да си спомня какво стана, след като прозорците се строшиха.

— И аз.

Доминик вдигна ръце и погледна дланите си. На синята неонова светлина от знака на грила Нед видя кръгове от подпухнала плът на дланите на писателя. Светлината беше оскъдна и той не можа да определи цвета им. Но от онова, което Корвези бе разказал, знаеше, че кръговете са яркочервени.

— Какво е това, по дяволите? — повтори Доминик.

Санди застана на прага на ресторанта и Нед се приближи до нея и я прегърна.

— Целият трепериш — каза тя.

Нед Сарвър беше уплашен до смърт. Той образно си представи, че са замесени в нещо от епохално значение и невъобразимо опасно, което ще завърши със смъртта на някои от тях или на всички. Нед притежаваше вроден талант да оправя всичко, но този път беше изправен пред сила, с която не знаеше как да се справи. Ами ако Санди умреше? Той се гордееше с дарбата си, но и най-добрият майстор на света не можеше да поправи злото, сторено от Смъртта.

За пръв път, откакто я познаваше, Нед се почувства безсилен да защити съпругата си.

Луната започна да се издига над хоризонта.

Въздухът беше гъст и горещ като разтопено желязо.

В кошмара си Доминик не можеше да си поеме дъх и усещаше огромен натиск. Той се задушаваше и умираше.

Зрението му беше замъглено. После двама мъже се приближиха до него. Бяха в бяло защитно облекло с шлемове с тъмни стъкла като на астронавти. Единият застана вдясно от Доминик и започна трескаво да маха от ръцете му иглите на системата за интравенозно поддържане на живота. Другият стоеше вляво и ругаеше показанията на електрокардиографа. Единият разкопча ремъците и изтръгна електродите, които свързваха Доминик с електрокардиографа, а другият му помогна да стане. Двамата допряха чаша до устните му, но Доминик не беше в състояние да погълне нищо, затова те наведоха назад главата му, отвориха устата му и изляха в гърлото му някаква отвратителна течност.