Дийн Кунц - Непознати

Санди хвана ръката на Нед. Любовта й към него беше толкова очевидна, че той се засрами за нелепите мисли за невярност, които го бяха обсебили преди малко.

— През по-голямата част от живота си не съм имала самочувствие — започна тя. — Ще ви кажа защо, тъй като трябва да знаете какво съм преживяла като дете, ако искате да разберете колко е невероятно, че намерих малко самоуважение. Нед пръв повдигна самочувствието ми, повярва в мен и ми даде възможност да бъда някой. Преди около девет години той започна да ме ухажва и беше първият, който се държа с мен като с дама. Нед се ожени за мен, макар да знаеше, че съм затворена в себе си, и осем години полага усилия да разчупи оковите. Той мисли, че не знам колко му е било трудно да ми помогне, но аз го съзнавам много добре.

Гласът й потрепери от вълнение и тя изпи глътка бира.

Нед не беше в състояние да каже нищо.

— Въпросът е там, че… — продължи Санди. — Искам всички да знаят, че може би случилото се по миналото лято наистина ни е оказало силно въздействие. Но ако Нед не ме бе взел под крилото си през всичките онези години, аз никога нямаше да имам шанс.

Нед почувства прилив на обич и на душата му стана леко и приятно.

Санди го погледна, сетне отново се вторачи в бирата и разказа историята на детството си. Тя не описа подробно насилието, което баща й бе извършил с нея и говори свенливо за периодичната й експлоатация като малолетна проститутка в ръцете на сводника от Лас Вегас. Разказът й за чудовищното издевателство беше още по-потресаващ и трогателен, защото Санди говореше, без да драматизира нещата. Всички слушаха мълчаливо от уважение към страданията й и последвалото избавление.

Щом Санди завърши историята си, Нед я прегърна и я притисна в обятията си. Той беше изумен от силната й воля. Нед знаеше, че тя е различна от другите, но разказът й засили любовта и възхищението му.

Макар да беше дълбоко натъжен от онова, което й бяха сторили, той се зарадва, че Санди може да говори за тези неща. Това със сигурност означаваше, че миналото е загубило властта си над нея.

Фей и Ърни изразиха съчувствието си по непохватния начин на приятели, които искат да помогнат, но знаят, че могат да предложат само думи.

Всеки се нуждаеше от още една бира и Нед донесе пет бутилки.

Корвези, който вече не му се струваше съперник, поклати глава, изумен и ужасен от покъртителната история на Санди.

— Това коренно променя нещата. Искам да кажа, че основният ефект на забравеното преживяване върху нас е ужасът. Но на мен ми се отрази благоприятно, защото излязох от черупката си. В това отношение си приличаме със Санди. Но останалите живеят в страх. Сега Санди ни казва, че въздействието върху нея е изцяло положително и съвсем не е страшно. Защо ефектът е различен? Наистина ли не се страхуваш, Санди?

— Не.

През цялото време Ърни седеше с прегърбени рамене и наведена глава, но сега се облегна назад и се отпусна, макар и не много.

— Да, страхът е основното. Но спомняш ли си онова място край магистралата, за което ти разказах? Сигурен съм, че там е станало нещо странно, което е свързано с промиването на мозъците ни. Но когато стоя там, аз не изпитвам само страх. Сърцето ми започва да бие като обезумяло… и се вълнувам, но… чувството не е неприятно. Обземат ме и множество други емоции освен страх.

— Мисля, че мястото, за което Ърни говори, е там, където винаги се озовавам, когато се кача на пикапа — рече Санди. — То ме привлича.

— Знаех си! — развълнувано възкликна Ърни. — Когато се връщахме от летището и минавахме покрай онова място, ти намали и аз си помислих: „Санди също го усеща.“

— Санди, какво точно чувстваш, когато онова място те привлича? — попита Фей.

— Спокойствие — блажено се усмихна Санди. — Там се чувствам спокойна. Трудно е да се обясни… но всички онези скали, пясък и дървета сякаш излъчват хармония и спокойствие.

— Аз не усещам спокойствие там — каза Ърни, — а страх. Но и някакво странно чувство, че ще се случи нещо… потресаващо. Нещо, което изгарям от нетърпение да видя, макар да ме плаши до смърт.

— А моето усещане е различно — отбеляза Санди.

— Трябва да отидем там — предложи Нед. — И да видим как мястото влияе на всеки от нас.

— Утре сутринта — съгласи се Корвези. — Когато е светло.

— Разбирам, че случилото се има различен ефект върху всеки от нас — рече Фей. — Но защо е променило живота на Доминик, Санди, Ърни, господин Ломак от Рино и доктор Вайс от Бостън, а не е засегнало Нед и мен? Защо и ние нямаме проблеми?