Дийн Кунц - Непознати

Марси се изкикоти.

— Знам. Не можеш да държиш кон в апартамент. Съседите ще се оплачат.

В сряда Марси се запозна с доктор Къвърли и го хареса. Ако още изпитваше ненормален страх от лекари, тя го прикри добре.

През нощта момиченцето спа в стаята си в компанията на плюшеното мече Мърфи. Джорджа става да я види три пъти и веднъж чу вече познатия монотонен напев: „Луната, луната“, произнесен шепнешком със странна смесица от страх и радост, и косите й се изправиха.

В петък, когато оставаха още три дни от училищната ваканция, Джорджа остави Марси при Кара Персаджиани и отиде на работа. Тя изпита облекчение, когато се върна при шума и цигарения дим в казиното. Цигарите, мирисът на вкисната бира и лошият дъх в устата на посетителите й се сториха далеч по-приятни от вонята на дезинфекционни препарати в болницата.

Следобед тя взе Марси и докато се прибираха вкъщи, детето развълнувано й показа какво бе рисувало цял ден. Десетки рисунки на луната във всеки въобразим оттенък.

В понеделник сутринта, на пети януари, когато стана от леглото и отиде да направи кафе, Джорджа намери Марси в трапезарията. Момиченцето беше погълнато от странно занимание. Още беше по пижама, изваждаше снимките от албума си и ги подреждаше на купчини.

— Ще ги сложа в кутия за обувки, защото албумът ми трябва за колекцията от луни — рече тя и показа снимка на луната, изрязана от списание. — Ще направя огромна колекция.

— Но защо се интересуваш толкова много от луната, миличка?

— Защото е красива.

Марси сложи снимката на празна страница в албума и се втренчи в нея. В погледа и в силния й интерес към луната имаше някаква обсебеност — същата, с която играеше с „Чичо Доктор“.

„Така започна проклетата фобия с онзи медицински комплект — потрепервайки помисли Джорджа. — Незабележимо. Невинно. Дали Марси не заменя една фобия с друга?“

Тя изпита желание да изтича до телефона и да се обади на доктор Къвърли, макар че беше неделя.

Но докато стоеше до масата и наблюдаваше дъщеря си, Джорджа реши, че прекалява с реакцията си. Марси не бе заменила една фобия с друга. В края на краищата детето не се страхуваше от луната. Само… проявяваше интерес към нея, макар и странен. Временен ентусиазъм. Всеки родител на седемгодишно дете бе свикнал с тези краткотрайни, но пламенни интереси и страсти.

Но Джорджа щеше да каже на доктор Къвърли за това, когато във вторник заведеше Марси при него.

В понеделник, в дванайсет и двайсет през нощта, когато се приготвяше да си легне, Джорджа надникна в стаята на Марси, за да провери дали дъщеря й спи. Детето не беше в леглото си. Марси бе придърпала стол до прозореца, седеше там и гледаше навън.

— Какво има, миличка?

— Нищо. Ела да видиш — тихо и замечтано каза момиченцето.

Джорджа се приближи до нея и попита:

— Какво да видя, миличка?

— Луната — отговори Марси. Очите й бяха приковани в сребристия полумесец, който светеше високо в черното небе. — Луната.

В понеделник, шести януари, вятърът от Атлантическия океан беше резлив, студен и безмилостен. Прегърбили рамене и навели глави, хората бързаха да се приберат на закрито място. На сивата зимна светлина модерните небостъргачи изглеждаха като направени от лед, а старите, исторически къщи представляваха печална гледка, съвсем различна от очарованието и величието им в по-хубаво време. През нощта бе валял сняг, примесен с дъжд, и клоните на дърветата бяха заскрежени.

Хърбърт, икономът на семейство Ханаби, закара Джинджър Вайс на седмата й среща с Пабло Джаксън. Вятърът и снежната буря през нощта бяха повредили електрическата мрежа и светофарите не работеха, затова Джинджър закъсня пет минути.

След пробива по време на сеанса в събота тя реши да се свърже с хората в мотел „Спокойствие“ в Невада и да разговаря с тях за забравеното събитие, случило се там през нощта на шести юли по миналото лято. Собствениците на мотела или бяха съучастници на онези, които бяха промили мозъка й, или жертви като нея. Ако бяха промили и техните мозъци, вероятно и те страдаха от пристъпи на безпокойство.

Пабло категорично възрази срещу незабавния контакт, защото смяташе, че рискът е твърде голям. Ако собствениците на мотела не бяха жертви, а съучастници, Джинджър щеше да се изложи на сериозна опасност.

— Трябва да бъдеш търпелива. Преди да се свържеш с онези хора, е необходимо да научиш колкото е възможно повече за тях.